— Какъв документ?
— Тя е получила нещо подписано от теб — уточни адвокатът.
— Не е. Вече ви казах, че предпочиташе да не оставяме нищо в писмена форма и…
— Била е длъжна да получи някакви гаранции от твоя страна — прекъсна го адвокатът. — Подписът ти й е бил абсолютно необходим. Затова престани с лъжите…
Уайт сведе очи, помълча малко и неохотно кимна:
— Добре де… Тя наистина ми поиска документ… Просто една подписана от мен бележка, а не официален договор…
— И ти подписа такава бележка, така ли?
— Да.
— Копие?
— Не. Тя каза, че копието е нещо опасно. Поиска оригинал, който обеща да скрие на безопасно място…
— Стига вече, Уайт — въздъхна с отегчение Мейсън. — Тази вечер говориш прекалено много и изръси цял куп лъжи…
— А вие какво очаквахте? — повиши тон младежът. — Да си сложа ръката на сърцето и да призная всичко на великия адвокат Пери Мейсън? Забравяте, че съм дал обещание всичко това да си остане тайна!
Мейсън помълча, после се извърна към Дела Стрийт:
— Мисля, че вече е време да тръгваме.
— Ами аз? — обади се Елън Адеър.
— Вие ще вземете такси и ще се приберете у дома. Не ви съветвам да предприемате никакви действия, свързани със смяна на гуми или унищожаване на други улики… Разбрахте ли ме добре?
— Но това няма ли да означава, че се признавам за…
— Нищо не признавате — прекъсна я Мейсън. — От момента, в който полицията се свърже с вас, ще отказвате всякакви изявления без моето присъствие. А когато ви осигурят моето присъствие, аз ще ви посъветвам да не казвате нищо. Ясно ли ви е всичко това?
— Мисля, че това ще ми създаде лоша репутация…
— Положително. Но по-добре лоша репутация в очите на обществеността, отколкото…
— Какво става, мамо? — обади се нервно Уайт. — Нима не виждаш, че този човек те манипулира? Според мен спокойно можеш да разкажеш историята си, стига да пожелаеш това…
— Не е така, Уайт — меко отвърна Елън.
— Приятелката ти вероятно ще се върне да ти остави колата, нали? — попита Мейсън.
— Точно така, господин Всезнайко! — язвително отвърна Уайт.
— Е, хубаво — кимна адвокатът. — Ако искаш да свършиш нещо наистина полезно, поръчай такси за майка си… — После кимна на Дела Стрийт и се отправи към изхода.
14
Малко преди пладне се появи лейтенант Траг. Любезен и усмихнат, той отвори вратата на кабинета на Мейсън само секунда след телефонното предупреждение на Гърти.
— Здрасти Пери, здрасти Дела… Хубава сутрин, нали? Как сте, приятели?
— Много добре — отвърна Мейсън. — Имаш ли причина да ненавиждаш предварителното уговаряне на среща, лейтенант? Защо винаги нахлуваш в кабинета ми като у дома си?
— Защото данъкоплатците едва ли ще одобрят един полицейски служител да си клечи чинно в чакалнята, докато господин адвокатът си подрежда мислите или пък избутва клиента си през задната врата…
Усмивката на Траг беше топла и приятелска.
— Както виждаш, нямам клиент за избутване — разпери ръце Мейсън.
— Нямаш, защото ние ще те лишим от него, Пери. Страхувам се, че госпожица Елън Адеър ще бъде арестувана по обвинение в убийство… Предполагам, че ще настоява за адвокат, затова първо се отбих при теб. Така ще спестим време и нерви, нали?
— Откъде възнамеряваш да я прибереш?
— От универсалния магазин, в който работи. Не ми се иска да я унижаваме пред хората, но законът си е закон…
— Предполагам, че разполагаш с нужните улики — подхвърли Мейсън.
— Улики ли? — усмихна се полицаят. — Разбира се, че разполагам с улики. Как бих могъл да я арестувам без причина? Особено пък уважавана жена като нея, с отговорна работа…
— Дела, ти командваш тук, докато ме няма — извърна се към младата жена Мейсън. — А аз ще отида да свърша тази малка услуга на лейтенанта…
— Много мило от твоя страна, Пери — усмихна се Траг. — Никак не обичам да чакам някой изключително зает адвокат, който ми съобщава, че ще присъства на ареста след час и половина или два и по този начин дава възможност на клиента си да измисли цял сценарий…
— Този път ще бъда съвсем откровен с теб, лейтенант — рече Мейсън.
— Много ти благодаря.
— Ще посъветвам Елън Адеър да не казва абсолютно нищо. А това означава, че ще чуеш историята й чак в съда, ако изобщо се стигне до обвинение.