— Тц, тц, тц… — поклати глава полицаят. — Това не е много умно от твоя страна, Пери.
— Може и да не е, но според мен е най-подходящото поведение за случая…
— Ти си знаеш. Но ние ще й зададем няколко въпроса, на които ще е по-добре да има отговори…
— Може да ги има, но няма да ви ги даде — отсече Мейсън. — И аз поемам цялата отговорност за това.
— Е, погребението си е твое — ухили се Траг. — Не е ли така?
— Не знам. Предпочитам да вярвам, че няма да погребваме никого… А сега да тръгваме.
— Долу ме чака патрулна кола — рече лейтенантът. — Възнамеряваме да закараме клиентката ти право в управлението. Ще дойдеш ли с нас, или предпочиташ собствен транспорт?
— Ще дойда с вас.
Адвокатът се обърна и хвърли един многозначителен поглед към Дела Стрийт.
— О, не се притеснявайте — светна лицето на Траг. — Дела, спокойно можеш да позвъниш във „Френч, Колман и Суейзи“ и да предупредиш, че им отиваме на гости. В крайна сметка известен адвокат като Пери Мейсън трябва да предлага някакви услуги на клиентите си, нали? Да вървим, Пери…
Двамата мъже напуснаха сградата. Все така усмихнат и в очевидно добро настроение Траг зае мястото до шофьора, а Мейсън седна отзад.
— Ще я сложим при теб, Пери — обърна се полицаят. — Няма да й задаваме никакви въпроси по време на пътуването. — После се извърна към шофьора и нареди: — Централата на „Френч, Колман и Суейзи“…
Полицейската кола си запробива път сред оживеното движение и не след дълго спря пред един пожарен кран, стърчащ от тротоара пред големия универсален магазин.
— Чакай тук — рече на шофьора Траг. — Идваш ли, Пери?
— Разбира се, нали затова бих тоя път — отвърна с въздишка Мейсън.
— Вярно — кимна лейтенантът.
Влязоха в административната сграда. Траг отвори вратата на търговския отдел, мина покрай някаква стресната секретарка и влезе в кабинета на Елън Адеър.
— Предполагам, че знаете защо съм тук, госпожице — рече той.
— Елън, ще бъдете арестувана по обвинение в убийство — обади се Мейсън. — В качеството си на ваш адвокат ви съветвам да не отговаряте на никакви въпроси.
— Момент, момент — вдигна ръка лейтенантът. — Има си процедури, които трябва да бъдат спазени. Нямате представа колко досадни са понякога те, но… — Изпъна гръб и застана пред бюрото на Елън. — Госпожице Адеър, арестувам ви по подозрение в убийството на Агнес Бърлингтън. Предупреждавам ви, че не сте длъжна да отговаряте на никакви въпроси и да правите изявления, тъй като те могат да бъдат използвани срещу вас. Имате право на юридическа помощ по всяко време. Присъстващият тук господин Мейсън предварително беше уведомен за намерението ни да ви арестуваме и е готов да присъства на всички разпити. Сега ви моля да ни придружите до полицейското управление. Уведомявам ви, че от този момент нататък вие сте официално арестувана.
— Вече ви казах, че…
— Недейте, Елън — вдигна ръка Мейсън. — Няма да правим никакви изявления.
— Но аз му казах, че…
— Той отлично помни какво сте му казали — предупредително я изгледа адвокатът. — А сега ще се опита да изтръгне от вас и други неща.
— Какво пречи да кажа, че съм невинна? — пламна Елън.
— Всичко — увери я Мейсън. — Той ще започне с дребни и незначителни неща и така ще ви приспи, че неусетно ще започнете да говорите и за важните…
— Кои по-точно, господин адвокат? — лукаво се усмихна Траг.
— Онези, които се стремите да разкриете, господин полицай — не му остана длъжен Мейсън.
— Аз, разбира се, не зная какво имате предвид под „важни неща“ — продължаваше да се усмихва полицаят. — Но ние можем да докажем, че колата на Елън Адеър е била в алеята пред къщата… Следите са толкова ясни, че дори аз останах изненадан.
— Моите поздравления — рече той.
— Благодаря ти, Пери. Твоята клиентка е вкарала колата в алеята, видяла е колко е разкаляна и е решила да се върне обратно. Очевидно е много добра шофьорка, тъй като колелата й изобщо не са боксували в калта…
Мейсън кимна.
— Госпожица Адеър е изкарала колата си на улицата без никакво отклонение на волана и това ни позволи да вземем перфектни отпечатъци както от предните колела на колата й, така и от задните…
— Почвата беше подходяща — отбеляза адвокатът.
— Но всичко това стана по-късно — продължи лейтенант Траг. — Първото ни впечатление беше, че госпожица Адеър е вкарала и изкарала колата си в тази алея точно в предполагаемия час на убийството…