— И кой е този час? — небрежно подхвърли Мейсън.
— Въпросът ти е коварен — усмихна се Траг. — Предполагам, че здравата ще изпотиш съдебните лекари, които извършиха аутопсията. Тялото е открито след повече от двадесет и четири часа след смъртта, предсмъртните гърчове са минали… Ако знаехме кога е поела последната храна, положително щяхме да имаме по-добър резултат, но за съжаление жената е приготвила нещо у дома, изяла го е, а след това е измила съдовете. По тази причина можем да кажем само, че е била убита около два часа след храненето, но не знаем точно кога е станало това…
— А естеството на храната? — попита адвокатът.
— Чакай, чакай — усмихна се Траг. — Май обръщаме нещата с краката нагоре. Вместо аз да задавам въпроси на заподозряната, тя ме разпитва чрез личния си адвокат… Сега остава да ме предупредиш, че всичко казано от мен може да бъде използвано в съда…
— Би трябвало да имаш желание да обсъдим уликите заедно — изгледа го Мейсън. — Особено ако искаш да откриеш истинския убиец…
— Точно така — кимна лейтенантът. — А вие, ако искате да открием истинския убиец, също би трябвало да имате желание да отговаряте на моите въпроси… Например на въпрос, свързан с един плик на името на Елън Адеър, оставен в пощата до поискване… Защо се стреснахте, госпожице? Май не очаквахте толкова прецизна работа от полицията, а?
— За какъв плик става въпрос? — попита адвокатът.
— Доста голям плик, Пери — отвърна Траг. — Достатъчно голям, за да побере един дневник например…
Разбира се, ние все още не сме го отворили. Заповедите за обиск са едно, а правото на лична кореспонденция — съвсем друго. Трябва да изпълним куп формалности, за да се справим със Закона за пощите на САЩ, който е изключително строг. Властите открай време са много чувствителни по отношение на пощите, знаеш… Все пак успяхме да огледаме въпросния плик отвън… Надписан е на името на Елън Адеър и е оставен на поискване. Почеркът без съмнение принадлежи на госпожица Адеър… След час-два ще имаме разрешение за отварянето му и това може би ще промени всичко. Особено ако се окаже, че съдържанието му е било притежание на Агнес Бърлингтън…
Близки на мъртвата твърдят, че тя е имала дневник и го е държала в най-горното чекмедже на скрина си. При обиска такъв дневник не беше открит. Предполагам, че имаш представа в каква ситуация ще се окаже твоята клиентка, ако в плика, надписан лично от нея, открием именно тази вещ…
Госпожице Адеър, желаете ли да направите изявление относно съдържанието на плика, който се намира в пощата?
— Не, не желае! — твърдо отсече Мейсън.
— Би могла да каже поне дали е адресирала нещо до самата себе си — подхвърли Траг. — Почеркът е нейният, а когато човек постъпва по този начин, той не може да не предизвика нашето любопитство. Пак ви напомням, че най-много след час ще бъдем запознати със съдържанието на плика…
Елън Адеър отправи към Мейсън изпълнен с отчаяние поглед.
— Госпожица Адеър няма да направи изявление! — остана непреклонен адвокатът.
— Това не звучи особено добре по отношение на общественото мнение — отбеляза полицаят.
— Случаят няма отношение към общественото мнение. Става въпрос за дело, което ще бъде решено в съда, а не от вестниците!
— Нещата май започват да се протакат — изрече Траг.
— Да свалим картите си на масата, лейтенант — изгледа го Мейсън. — Госпожица Адеър има основателни причини да се въздържа от изявления. Някои неща от миналото й трябва да останат в тайна. Започне ли да отговаря на въпроси, тя без съмнение ще се докосне до тези неща, а те са дълбоко лични. Следователно тя няма да отговаря на никакви въпроси и няма да каже нито дума!
— Разбирам тактиката ти, Пери — въздъхна лейтенантът. — Искаш цялата тежест за доказването на обвиненията да легне върху нас. Все пак се питам дали „дълбоко личните неща“, за които спомена, нямат нещо общо с едно наследство в градче, наречено Кловървил…
— Дори и да имат, какво от това?
— Нашата информация е на разположение на пресата — въздъхна Траг. — Не бих искал да се обсъжда личният живот на клиентката ти, но уликите са си улики… Освен това има една свидетелка на име Максин Едфийлд, за която вероятно вече си чувал. От нейните показания получихме ценна информация за евентуалните мотиви на госпожица Адеър да твърди, че има син от Хармън Хаслет, който съвсем наскоро е оставил наследство от два милиона долара. Опасявам се, че след като всичко това стане обществено достояние, госпожица Адеър ще трябва да направи съответните изявления…