— Три минути и половина — закачливо го информира Траг.
— Много добре, можеш да задържиш рестото — мрачно отвърна Мейсън.
15
Мейсън седеше с разкопчана риза и разхлабена вратовръзка, пред него имаше празна чаша от кафе. Пол Дрейк се беше настанил в креслото за клиенти и си водеше бележки, а Дела Стрийт зареждаше машината с кафе.
— Тази жена ми заседна като кост в гърлото, Пол — уморено промълви адвокатът. — Набутах се в игрите й, без да мисля, а сега не мога да се измъкна… Едва ли ще мога да ти кажа с какви инкриминиращи доказателства разполага полицията просто защото не зная цялата истина. Но преди всичко друго трябва да разбера дали са открили фаталното оръжие…
— Клиентката ти има пистолет? — вдигна глава Дрейк.
— Колт, тридесет и осми калибър, закупен от магазин, в който разполагат с данните й — кимна Мейсън.
— Къде е той сега?
— Вероятно у полицията — въздъхна адвокатът. — Но аз непременно трябва да разбера дали именно с него е произведен фаталният изстрел…
— И ако е така, какво? — попита Дрейк.
— Ако е така, единственият ми изход е да опитам предсъдебно споразумение. Защото шансът на Елън Адеър да бъде оправдана от съдебните заседатели е едно на десет хиляди…
— А ако жертвата не е застреляна с този револвер?
— В този случай ще трябва да докажем, че е именно така — въздъхна Мейсън. — Защото съвпаденията са прекалено много: тя притежава оръжие, което наподобява оръжието на престъплението — в смисъл, че то не е автоматичен пистолет и не изхвърля гилзи, а сам по себе си този факт представлява една доста сериозна косвена улика…
— Косвената улика все още не е…
— Косвена или не, тя е факт — прекъсна го адвокатът. — Въпросът е как ще бъде интерпретиран този факт от съда…
— От свои източници в полицията научих, че обвинението ще се гради върху един друг факт — вдигна глава детективът. — А именно, че Елън Адеър е била в къщата много преди да се обадите в полицията и е направила опит да премахне или промени уличаващите доказателства, които са се намирали там. За това свидетелстват следите от колата й, оставени в алеята. Едва след като е свършила тази работа, тя се е обърнала към теб, за да откриеш трупа и да уведомиш полицията…
— Подобна линия на поведение няма да ме изненада — въздъхна Мейсън. — За всеки юридически защитник тя е пристрастна и несправедлива, но за обвинението е изключително удобна. Още повече, че я подкрепят и цял куп улики.
— Могат ли да докажат, че колата й е била там, а самата тя е влизала в къщата? — попита Дрейк. — Ако това е възможно, твоята задача става изключително тежка. Трябва да разполагаш с много силни и правдоподобни обяснения за подобен ход от страна на клиентката ти.
— Това е само част от косвените доказателства, с които разполага обвинението — въздъхна Мейсън. — Има и много други. Например все още недоказаният, но твърде вероятен факт, че Агнес Бърлингтън е умряла около два часа след като се е хранила за последен път. Бих искал да зная какво точно е съдържанието на храната и кога е била поета тя…
— Как възнамеряваш да го сториш?
— Близо до къщата й има супермаркет. Може би редовно си е пазарувала от там. От теб искам да направиш съответните проверки…
— Мислиш ли, че са я запомнили? — вдигна вежди Дрейк.
— Струва си да опитаме. Имам чувството, че жертвата е била от онези самотни жени, които предпочитат да си купуват готова храна от супермаркета и да я притоплят в микровълновата фурна…
Полицията не проявява особено желание да ме запознае със съдържанието на стомаха й и това според мен е доста многозначителен факт… Ако е погълнала, да речем, един бифтек с пържени картофи и някаква салата, това почти сигурно ще означава, че е вечеряла навън, най-вероятно в компанията на мъж… А мъжете обикновено изпращат дамите си след вечеря, нали?
— Но ти не знаеш дали става въпрос за вечеря, обяд или закуска — възрази Дрейк.
— Зная обаче, че лампите са останали да светят и това ме навява на мисълта, че престъплението е било извършено по вечерно време. А ако смъртта действително е настъпила в рамките на два часа след поемането на някаква храна, то тази храна най-вероятно е била готова — от онези, които човек използва, когато не му се занимава с готвене…
Но ако храната се окаже с качество, което предполага цена между три и шест долара в ресторант, аз ще бъда склонен да заключа, че е била с мъж…