Всичко това принуждаваше Дилън да обяснява подробно всяко свое действие, постоянно да изтъква, че просто си върши работата на обществен обвинител. Той яростно отхвърляше нападките, че изпитва удоволствие да иска смъртни присъди, и държеше на всяка цена да покаже, че всъщност е честен и съвестен държавен служител.
В момента проявяваше нервност и очевидно си даваше ясна сметка за претъпканата съдебна зала.
Тъй като около случая се вдигна доста шум, в залата присъстваха тълпи репортери. Тук бяха и Брус и Норман Джаспър, двамата доведени братя на Хармън Хаслет, Гарланд Плъзгавия и частното ченге Джармин Дейтън.
Запазила царственото си излъчване, Елън Адеър седеше до Мейсън с вдигната глава. Изглеждаше така, сякаш случващото се в залата изобщо не я засяга.
— Ако съдът няма нищо против, аз възнамерявам да съкратя процедурата до допустимия минимум — обяви с достойнство Дилън. — Призовавам лейтенант Траг.
Полицаят се приближи към банката на съдията, даде клетва и се настани удобно в стола на свидетелите. После даде личните си данни за протокола — име, адрес, служебно положение.
— Ще ви моля за съвсем кратко описание на събитията, лейтенант — започна прокурорът. — Моля, разкажете на съда какво открихте на пети този месец, след като са ви повикали по спешност на Менли Авеню 1635.
— Когато пристигнах заедно с екипа си на посочения адрес, заварих апартамента със заключена и залостена входна врата — започна Траг. — За разлика от задната, която беше открехната. Апартаментът се намира в типично двойно бунгало. В спалнята, която беше със затворени прозорци и капаци, ние открихме трупа на собственичката на апартамента.
— Името й моля…
— Агнес Бърлингтън.
— В какво състояние беше трупът, лейтенант?
— Беше по бельо, чорапи и обувки, а отгоре носеше домашен халат.
— В какво положение го заварихте?
— В легнало, извит леко наляво, с лице надолу.
— В какво състояние беше от медицинска гледна точка?
— Съдебният лекар ще ви бъде по-полезен в това отношение, но бих казал, че предсмъртните гърчове бяха отминали, а по кожата се забелязваха характерните петна.
— Какво означава това?
— Означава, че трупът не е бил местен след настъпването на смъртта.
— Направихте ли снимки?
— Да. Разполагаме с многобройни снимки на трупа и обстановката около него.
— А какво открихте, след като вдигнахте трупа?
Лейтенант Траг очевидно знаеше, че ще подхвърли бомба в ръцете на защитата, и неволно погледна към Мейсън.
— Открихме револвер „Смит и Уесън“, тридесет и втори калибър — обяви той.
Мейсън скочи:
— Ваша чест, моля секретарят на съда да прочете отново последното изявление на свидетеля!
— Приема се — обяви съдията Елуел.
Секретарят вдигна протокола пред очите си и прочете:
— „Открихме револвер «Смит и Уесън», тридесет и втори калибър.“
— Това ли е оръжието на престъплението? — попита Дилън.
— Възражение, ваша чест — отново се изправи Мейсън. — Въпросът е насочващ. Съдът не разполага с балистична експертиза на въпросния револвер, нито пък някъде се споменава, че жертвата е била убита с огнестрелно оръжие. По тези причини смятам, че в него са включени неизвестни факти по делото.
— Съдът несъмнено разбира, че с възражението си защитата цели да протака — снизходително се усмихна прокурорът. — Бих могъл да попитам лейтенант Траг за причините за смъртта и той ще отговори, че става въпрос за рана от огнестрелно оръжие. След което защитата вероятно ще възрази, тъй като господин Траг е полицай, а не патолог…
— Моля, задайте си въпроса — погледна го с непроницаемо лице Мейсън.
— Каква е причината за смъртта? — попита Дилън.
— Рана от огнестрелно оръжие.
— Ваша чест, моля лейтенант Траг да напусне временно банката на свидетелите и мястото му да бъде заето от патолога, извършил аутопсията — обяви прокурорът.
— Един момент — изправи се Мейсън. — Преди това бих искал да задам няколко въпроса на свидетеля…
— Ще имате тази възможност, след като приключа с него — ядосано го изгледа Дилън.