— Предпочитам да го сторя сега, след отговорите, които вече чухме — настоя защитата. — Имам това право, тъй като вие искате да го отстраните от банката…
— Добре, добре — отстъпи с нежелание Дилън. — Нямам възражения…
— Лейтенант Траг, вие казахте, че сте открили револвер под трупа, нали така?
— Да, сър — кимна полицаят.
— И този револвер е бил „Смит и Уесън“, тридесет и втори калибър?
— Да, сър.
— В какво състояние беше барабанът му?
— Зареден, сър.
— Без празни гилзи?
— Не, сър.
— Разбрахте ли дали е било стреляно с него?
— Направихме съответните експертизи. Заключението ни е, че с този револвер не е стреляно от известно време насам.
— Направихте ли опит да проследите регистрацията?
— Да, сър.
— Кой се оказа собственикът?
— Покойната Агнес Бърлингтън. Купила го е преди известно време в Сан Франциско. Тя е била медицинска сестра, с ненормирано работно време, оръжието й било нужно за самозащита.
— Имала ли е разрешително?
— По времето на покупката — да. Тогава все още е живеела в Сан Франциско. Но по времето на смъртта й — не.
— Револверът е тридесет и втори калибър, така ли? — попита Мейсън.
— Да.
— Възможно ли е покойната да е била убита с него, след което някой е заменил празната гилза с нов патрон?
Лейтенантът се размърда на мястото си, позамисли се, после поклати глава:
— Бих казал, че това е невъзможно.
— Защо?
— Преди всичко защото според мен жената е била застреляна с револвер тридесет и осми калибър и ние разполагаме с оръжието на престъплението. Освен това съм абсолютно убеден, че с въпросния „Смит и Уесън“ не е стреляно поне от пет-шест седмици…
— Открихте ли куршума? — небрежно попита Мейсън.
— Момент, момент! — скочи Дилън. — Възразявам, ваша чест! Защитата прибягва до кръстосан разпит още преди да съм приключил със свидетеля. Аз все още не съм задал никакъв въпрос относно калибъра на оръжието, с което е било извършено престъплението, нито пък за фаталния куршум. Не сторих това поради възраженията на защитата, която сега обаче задава именно тези въпроси!
— Ако трябва да бъдем стриктни, това е така — кимна съдията Елуел. — Възражението ви се приема.
— В такъв случай нямам повече въпроси към свидетеля — каза Мейсън.
— Призовавам доктор Лелънд Клинтън — обяви прокурорът.
Доктор Клинтън се оказа висок и сдържан човек, който спокойно седна в стола на свидетелите и още по-спокойно съобщи необходимите за протокола лични данни. След задължителните формални въпроси бе запитан дали е извършил аутопсията на Агнес Бърлингтън.
— Да — беше краткият му отговор.
— Не бих искал да обременяваме съда с медицинска терминология, докторе — направи театрален жест Дилън. — Кажете с две думи какво е предизвикало смъртта…
— Смъртта е предизвикана от огнестрелна рана — отвърна все така спокойно доктор Клинтън. — Куршумът е проникнал близо до гръбначния стълб, преминал е през десния бъбрек, пронизал е сърцето и излязъл от горната част на гръдния кош. Разбира се, бих могъл да ви опиша пътя му с чисто анатомични термини, но…
— Не е необходимо, докторе — спря го Дилън. — Не бих искал да усложняваме протокола с професионална терминология, освен ако защитата не настоява за това. Въпросът ми е дали раната, която описахте, е била достатъчна за причиняване на смъртта?
— Да.
— За какво време е настъпила?
— Била е практически моментална, може би за две-три секунди.
— Възможно ли е жертвата да е направила някакви движения, след като е получила подобна рана?
— Само рефлективни гърчове — кимна лекарят. — Но нищо повече. От медицинска гледна точка смъртта е била моментална…
— Споменахте, че куршумът е преминал от долу нагоре…
— Точно така.
— Това означава, че оръжието е било държано ниско, нали така? Ако жертвата е била на крака, дулото е било опряно в кръста й, или дори малко по-надолу…
— Това е вярно, сър.
— Нямам повече въпроси — приключи прокурорът.
— Забелязахте ли следи от барут по тялото на жертвата? — изправи се на крака Мейсън.
— Не.
— Значи оръжието не е било опряно плътно в нея.
— Не съм твърдял противното.
— Моля за извинение — усмихна се адвокатът. — Но ми се стори, че на въпроса на прокурора относно положението на тялото, вие отговорихте, че оръжието е било опряно някъде около кръста й…