— Точно така — отвърна доктор Клинтън. — Дадох този отговор, приемайки тезата, че жертвата действително е била изправена…
— Но ако тя е била в тази поза, би трябвало да има и следи от барут, нали?
— Да, ние очаквахме да открием барутни изгаряния по кожата. Те невинаги се появяват, но в повечето случаи ги има. Говоря за изправено положение, разбира се…
— Допускате ли, че жертвата не е била в такова положение?
— Да, напълно.
— А в какво друго положение би могла да бъде?
— Изключим ли изправено положение, тя би могла да бъде във всяко друго — на четири крака, легнала на пода, в леглото…
— Открихте ли следи от контузии, които да сочат, че е била повалена с удар?
— Не.
— А куршумът е излязъл от горната част на гръдния кош, така ли?
— Точно така.
— Да ни кажете нещо за съдържанието на стомаха, докторе?
— Момент — изправи се Дилън. — Защитата отново се опитва да изземе функциите на обвинението. А аз все още не съм задал въпрос относно часа на смъртта…
— Значи трябва да го зададете — отвърна съдията Елуел.
— Предпочитам да излагам фактите подред — възрази прокурорът. — Започвам с факта на смъртта, преминавам на причините за смъртта и едва тогава се спирам на времето на смъртта…
— Що се отнася до мен, това няма кой знае какво значение — поклати глава съдията. — А за вас има ли?
— Има — кимна той. — И уважаемият съд скоро ще разбере защо…
— Много добре. Но вашето желание да спазвате споменатия ред не обвързва защитата, която може да задава своите въпроси за състоянието на трупа както пожелае и когато пожелае. Аз пък ще ги разреша…
— След като съдът няма нищо против въпросите за съдържанието на стомаха на жертвата, по-добре направо да посочим часа на смъртта — отбеляза с неудоволствие Дилън.
— Защитата вече зададе въпрос в тази връзка и има право да получи отговор — рече съдията. — Моля, нека чуем свидетеля…
Доктор Клинтън спокойно продължи:
— Съдържанието на стомаха беше следното: челен грах, скариди, картофи и хляб.
— В каква степен на разложение? — попита Мейсън. — Или, казано иначе — докъде беше стигнал процесът на храносмилане?
— Смъртта е настъпила приблизително тридесет минути след поемането на храната.
— Господин Мейсън, срещу вашия въпрос нямаше възражения — обади се съдията. — Но все пак се налага да ви предупредя, че трябва да спазвате определени ограничения при разпита, особено що се отнася до изследванията върху състоянието на трупа. Доколкото разбирам, обвинението има желание да продължи по въпроса за времето на смъртта…
— Много добре — кимна Пери. — В такъв случай ще се въздържа от по-нататъшни въпроси.
— Тогава ще продължа аз — изправи се Стенли Дилън. — Нека преминем върху часа на смъртта. Докторе, колко време според вас е била мъртва жертвата? Имам предвид времето от настъпването на смъртта до вашите изследвания?
— Някъде между двадесет и четири и тридесет и шест часа — отвърна доктор Клинтън.
— Не можете ли да бъдете по-точен?
— Не, защото рискувам да сбъркам. Склонен съм да посоча двадесет и четири часа, но в името на прецизността добавям и още дванадесет…
— Можете ли да кажете дали тялото е било местено след настъпването на смъртта?
— По мое мнение не е било местено. Разбира се, съществува и възможността да е било преместено, но веднага след фаталния изстрел…
— Какво ви кара да мислите така?
— Петната по кожата. След смъртта кръвта се обезцветява и се концентрира в долната част на тялото. Казано иначе, след като сърцето престане да функционира, влиза в действие законът за гравитацията и кръвта се стича в долната част на тялото. Това прави кожата нагоре бледа и безцветна. В случая този процес е ясно изразен и това доказва, че трупът не е бил местен. Пак повтарям — изключение може да има, но само ако преместването е станало непосредствено след фаталния изстрел.
— Мисля, че засега това е всичко — кимна Дилън и седна на мястото си.
— Имате ли мнение относно калибъра на фаталния куршум? — попита Мейсън.
— Тези неща се определят доста трудно — отвърна доктор Клинтън. — По мое мнение куршумът е бил тридесет и осми калибър, но това трябва да приемете с известни резерви. Живата кожа е твърде еластична и по тази причина лесно може да се сгреши. Най-сигурният метод е да се открие самият куршум…