— А такъв в тялото нямаше, така ли?
— Не — поклати глава патологът. — Както вече отбелязах, куршумът е излязъл през горната част на гръдния кош.
— Благодаря, докторе. Това беше всичко.
— Искам отново да призова лейтенант Траг — изправи се Дилън.
Полицаят зае мястото на съдебния лекар.
— Лейтенант, кога пристигнахте на Менли Авеню 1635?
— На пети вечерта, точно в осем часа и четиридесет и седем минути.
— Направихте ли оглед на жилището?
— Да.
— Срещнахте ли заподозряната някъде наблизо?
— Да.
— Попитахте ли я какво е видяла в къщата и защо е била там?
— В общи линии, да.
— На този етап сте задавали най-общи въпроси, нали така? Все още не сте имали подозрения към нея.
— Точно така.
— Тя каза ли в колко часа се е появила там?
— Каза, че е пристигнала на мястото в компанията на господин Пери Мейсън и госпожица Дела Стрийт. Тримата открили трупа и веднага позвънили в полицията…
— Обвиняемата спомена ли, че е била на мястото и преди това?
— Не, сър. С отговорите си остави впечатление, че за пръв път е там.
— Спомена ли, че е взела някакви вещи от дома? Например дневник?
— Точно обратното. Твърдеше, че нищо не е пипано.
— Вие направихте ли опит да снемете пръстови отпечатъци от местопрестъплението?
— Да, сър.
— Открихте ли такива?
— Да, сър.
— Идентифицирахте ли ги?
— Да, сър. Идентифицирахме отпечатъци на покойната, отпечатъци на неизвестно до този момент лице и отпечатъци на човек на име Ралф Корнинг. Той е бил… нека кажем близък приятел на жертвата, но на трети, четвърти и пети е отсъствал от града…
— Други отпечатъци?
— Имаше и други, сред които най-многобройни и най-ясни бяха отпечатъците на заподозряната — отвърна Траг.
— Къде ги открихте?
— По чекмеджетата на бюрото, по бравите, върху стъклото на входната врата.
— От вътрешната страна или от външната?
— От вътрешната. Открихме отпечатъци от заподозряната и на други места. На съда са предоставени съответните надписани и увеличени снимки.
— Открихте ли някакъв дневник на жертвата?
— Да, сър.
— Къде?
— В пощата, отдел „До поискване“. Това стана на шести сутринта.
— Знаехте ли, че става въпрос именно за дневник?
— Не, сър. Потърсихме поща на името на Елън Адеър. След като ни уведомиха, че такава поща има, направихме постъпки за отварянето й. Знаете какви са процедурите — първо заповед за арест, а след това съдебно искане до управата на пощите за проверка на личната кореспонденция. След като свършихме всичко това, в ръцете ни се оказа дневникът на покойната, воден лично от нея, със собствения й почерк…
— На чие име беше надписан пликът с този дневник?
— На името на Елън Адеър, до поискване.
— Имате ли представа чий е почеркът върху плика?
— Не съм експерт-графолог, но все пак имам известен опит — отвърна лейтенант Траг. — Благодарение на него мога да кажа, че почеркът вероятно принадлежи на заподозряната. Това със сигурност ще бъде установено след съответната графологична експертиза.
— Направихте ли снимки на трупа?
— Да. Те са предоставени на съда.
— Моля въпросните снимки да бъдат включени в протокола като веществени доказателства със съответната номерация — рече Дилън.
— Приема се — кимна съдията Елуел.
— Открихте ли револвер, собственост на обвиняемата?
— В жабката на личния й автомобил беше открит револвер тридесет и осми калибър — отговори Траг.
— Зареден?
— Да, с пет патрона. Една дупка в барабана беше празна.
— Без гилза в нея, така ли?
— Точно така. Празната гилза вероятно е била извадена.
— Вие лично ли тествахте този револвер?
— Да, сър.
— Кога за последен път е било стреляно с него?
— Според мен в рамките на трите предишни дни…
— Как установихте това?
— С помощта на химически анализ на отложените газове в цевта, състоянието на барабана и остатъците от бездимен барут в камерата.
— Свидетелят е ваш — извърна се към банката на защитата Дилън.