— Някъде там — кимна свидетелката.
— А на колко възлизаше общата сума, която похарчихте от господин Ловит?
— Не мисля, че трябва да отговарям на този въпрос. Той засяга единствено мен и господин Ловит…
— Колко пари получихте от господин Ловит? — леко повиши тон Мейсън.
Максин Едфийлд се извърна към съдията и попита:
— Длъжна ли съм да отговоря на този въпрос?
— Да — кимна Елуел. — Въпросът е поставен правилно, освен това никой не възразява срещу него. Следователно и обвинението го намира за уместен.
— Добре — просъска свидетелката. — Получих петстотин долара.
— Петстотин долара за дребни разходи — иронично отбеляза Мейсън.
— Точно така! — пламна жената. — Трябваше да си напусна работата, за да пътувам дотук!
— Взехте си отпуск, така ли?
— И без това имах да вземам…
— Колко дни?
— Две седмици.
— Случайно господин Ловит да е уредил евентуалното продължение на този отпуск?
— Не зная какво е уреждал и какво не. Тук съм по собствена воля и се намирам в отпуск!
— От това следва, че ви се плаща за времето, което прекарвате тук, така ли?
— Какво значение има? Имам право на отпуск и мога да го прекарам където пожелая!
— Случайно господин Ловит да ви е обещал някаква премия, в случай че вашите показания му помогнат да спечели делото за наследството?
— Не ми е обещавал нищо подобно!
— А не ви ли спомена, че ако показанията ви издържат пред съда, неговите клиенти ще…
— Това е нещо друго — прекъсна го Максин Едфийлд. — Досега ме питахте само за господин Ловит.
— Но нали той ви каза, че клиентите му ще са ви много благодарни?
— Спомена нещо такова.
— Колко благодарни?
— А защо да не ми бъдат благодарни? Става въпрос за наследство от два милиона долара. Ако не бях аз, те не биха разбрали дори част от истината за Елън.
— Споменахте, че става въпрос за наследство от два милиона долара?
— Точно така. След смъртта си бащата на Хармън Хаслет му оставя всички акции на кловървилската „Компания за пружини и ресори“. Самият Хармън изчезва след катастрофа с яхтата си. За наследници са обявени двамата му доведени братя — Брус и Норман Джаспър. Но доколкото разбрах, Хармън е оставил завещание, според което цялата му собственост се наследява от незаконното дете, което той подозира, че има… Това е всичко, което зная… — Свидетелката тръсна глава и с неприязън добави: — Всичко друго, което евентуално бихте се опитали да изтръгнете от мен, ще бъде недостоверно…
След тези думи се изправи и понечи да напусне банката на свидетелите.
— Почакайте — спря я Мейсън. — Все още не съм стигнал до основния момент, който искам да изясня. Вие познавахте ли се с Агнес Бърлингтън?
Максин се отпусна обратно на стола, втренчи поглед в лицето на Мейсън, после бавно го отмести встрани.
— Да, виждала съм я…
— Кога?
— На трети вечерта.
— Къде?
— В дома й.
— Как попаднахте там?
— Момент, момент! — скочи на крака Дилън. — Тази информация е нова за обвинението и аз възразявам срещу този начин на водене на разпит. Никой до този момент не е повдигал въпроса за отношенията между свидетелката и Агнес Бърлингтън. Прокуратурата смята, че тези отношения нямат никаква връзка с делото.
— Но съдът не смята така! — остро отвърна Елуел. — Тази свидетелка е заинтересована от делото и е познавала жертвата. Аз искам да разбера точно за какво става въпрос!
— Отговорете на въпроса — рече Мейсън.
— Наетите от господин Ловит детективи издириха Агнес Бърлингтън — започна тя. — Пак те се добраха до информацията, че преди години, когато е работела като медицинска сестра в една болница в Сан Франциско, тя е присъствала на раждането на момче на име Уайт Беърд…
Доколкото разбрах, Елън Калвърт е възнамерявала да използва услугите на въпросната Бърлингтън, за да се докопа до наследството на Хаслет…
Отидох да я видя, тъй като бях сигурна, че показанията й ще бъдат абсолютно лъжливи. Възнамерявах веднага да й кажа, че познавам добре Елън Калвърт и зная за намеренията й да шантажира Хармън Хаслет…
— Значи се видяхте с нея, така ли?
— Да.
— Как протече срещата ви?
— Казах й, че ще я обвиня в лъжа, ако реши да даде показания за детето на Елън Калвърт.
— Друго?
— Това беше всичко. Тя ми отвърна да си гледам работата и почти ме изхвърли… Срещата ни едва ли продължи повече от десет минути. Все пак успях да я предупредя, че ще бъде съдена за лъжесвидетелство…