— Как реагира тя?
— Каза да се махам и това беше всичко.
— Нямам повече въпроси — обяви Мейсън.
Прокурорът Дилън стана и се приближи бавно до банката на съдията:
— С това разпитът на свидетелите приключи, Ваша чест. Моля в протокола за веществените доказателства да бъде включен и револверът тридесет и осми калибър, открит в колата на обвиняемата.
— Според мен разполагаме с достатъчни улики срещу госпожица Адеър — рече съдията Елуел. — Но ако защитата желае да призове свои свидетели…
— Ако съдът няма нищо против, бих желал да призова господин Пол Дрейк — изправи се Мейсън.
— Много добре — кимна съдията. — Моля, господин Дрейк. Изпълнете формалностите по клетвата.
Мейсън започна:
— Казвате се Пол Дрейк, имате лиценз като частен детектив и понякога изпълнявате задачи, които ви поставям аз…
— Да, сър — отговори Дрейк.
— Моля да поясните пред съда дали в съответствие с моите нареждания сте установили откъде е пазарувала покойната Агнес Бърлингтън…
— Да, сър. Аз изпълних вашите нареждания.
— Насочвам вниманието ви към вечерта на четвърти този месец. Установихте ли дали покойната е пазарувала на въпросната дата?
— Да, сър — кимна Дрейк. — На четвърти надвечер Агнес Бърлингтън си е купила замразена вечеря от супермаркета „Сънрайз Спешъл“, който се намира на две пресечки от дома й.
— Знаете ли какво точно е купила?
— Зная това, което сподели с мен госпожица Дона Финдли, една от касиерките в супермаркета.
— Много добре — кимна Мейсън. — В такъв случай ще ви помоля да отстъпите мястото си на госпожица Дона Финдли, която призовавам като следваща своя свидетелка.
Привлекателната млада жена даде клетва и седна на стола на свидетелите. Беше на не повече от двадесет и две.
— Познавахте ли Агнес Бърлингтън? — попита я Мейсън.
— Да, дори бяхме нещо като приятелки — кимна момичето.
— Какво значи „нещо като приятелки“?
— Аз съм касиерка в супермаркета „Сънрайз Спешъл“, където редовно си пазаруваше Агнес Бърлингтън. Тя идваше да плаща на моята каса и обикновено си разменяхме по няколко думи.
— Помните ли какво стана на четвърти вечерта?
— Много добре — кимна Дона Финдли.
— Разкажете го пред съда.
— Агнес купи един хляб, пакетче масло, картонена опаковка мляко и замразена вечеря — от онези, които рекламират по телевизията…
— Знаете ли какво точно съдържаше тази вечеря?
— Скариди. Готова вечеря от скариди, зелен грах, картофено пюре и специален сос.
— Как сте запомнили всичко това?
— Поговорихме си. Аз я попитах какво си е избрала за вечеря и тя ми обясни, че много харесва тези скариди.
— Благодаря — кимна Мейсън. — Нямам повече въпроси.
— Как стана така, че точно тази вечер се заинтересувахте какво ще яде Агнес Бърлингтън? — саркастично попита Дилън.
— Не го правя за пръв път — сви рамене момичето. — Агнес живееше сама и често купуваше замразена храна.
— Сигурна ли сте, че става въпрос за четвърти вечерта?
— Напълно. Помня, че на пети не се появи, а на шести научихме за смъртта й.
— По кое време на деня стана това?
— На четвърти ли? Дойде някъде към пет и половина следобед, може би шест без четвърт…
— Откъде сте сигурна в часа?
— Работя до осем и обикновено си давам сметка за хода на времето.
— Но не можете да бъдете абсолютно сигурна, така ли?
— Не. Мога да кажа, че това стана някъде около два часа и нещо преди края на работното ми време.
— Нямам повече въпроси — седна на мястото си прокурорът.
— Ако съдът разреши, бих искал да попитам лейтенант Траг, дали екипът му е претърсил кошчето за отпадъци в апартамента на Агнес Бърлингтън — пое инициативата Мейсън.
— Защо? — вдигна глава съдията Елуел.
— Искам да разбера дали вътре е била опаковката от замразената храна, купена вечерта преди смъртта й.
— Това няма да докаже нищо — възрази Дилън. — Вече знаем, че жертвата си е купила въпросната храна. Опаковката й трябва да бъде в боклука просто защото съдържанието е открито в стомаха й. Но не знаем кога е била изконсумирана вечерята.