— Полицията вече е свършила тази работа, ваша чест — възрази Дилън. — Огледали са навсякъде.
— Тогава не виждам причина къщата да остане запечатана — отбеляза съдията, после се изправи: — Съдът се оттегля за два часа. Това време е напълно достатъчно за допълнителен оглед на местопрестъплението. Представителят на защитата ще получи възможност за пълен оглед. Моля за присъствието на господин прокурора и лейтенант Траг, тъй като съдът вероятно ще има въпроси към тях. Всичко, което открием в дома, ще бъде записано в съдебните протоколи.
— Този оглед няма да доведе до нищо! — заяви Дилън.
— Значи няма да навреди на никого — отсече Елуел.
Прокурорът понечи да каже още нещо, после се отказа.
— Съдът прекъсва заседанието си, за да огледа местопрестъплението — обяви Елуел. — Ще поискаме транспорт от службата на шерифа.
17
Изправен в средата на помещението, лейтенант Траг пое ролята на церемониалмайстор.
— Уважаемият господин съдия ще отбележи, че мястото на група е очертано с тебешир — започна той. — В червено са границите на локвичката кръв. По мое мнение фаталният куршум е бил почистен заедно с тази засъхнала кръв — нещо, което се случва доста често… Изгубил скорост при преминаване през тялото, той е паднал на пода сред кръвта, която няколко часа по-късно се е съсирила и го е скрила от очите на хората, заети с претърсването.
При други случаи фаталният куршум остава някъде из дрехите на жертвата и пада от тях при транспортирането на трупа. Понякога се намира, понякога не. Но дори и да бъде открит в линейката, от криминологична точка той вече не върши работа, тъй като никой не може да каже откъде точно се е появил…
Мога да уверя уважаемият господин съдия, че тези неща се случват. Не много често, но се случват.
Съдията Елуел огледа помещението и попита:
— Тук всичко е така, както сте го заварили, нали?
— Абсолютно.
— Изследвахте ли тавана?
— Не само тавана, но и всяко кътче от тази стая — отвърна Траг. — Използвахме мощни фенерчета и други помощни средства, но не открихме нищо. Можете да ми повярвате, че имах огромно желание да открием фаталния куршум, тъй като той без съмнение щеше да хвърли светлина върху случая…
Съдията Елуел кимна.
— А прозорците? — обади се Мейсън.
— Заварихме ги в положението, в което ги виждате — залостени и със спуснати пердета. От разположението на вещите в банята стигнахме до извода, че покойната се е готвела да вземе душ — съблякла е дрехите си и е останала по бельо. Това обяснява спуснатите пердета. Прозорците вероятно са си били затворени. Всички предмети в стаята са описани и запечатани, за да избегнем евентуалните грешки.
— А не допускате ли, че някой от прозорците е бил отворен по време на убийството? — попита Пери. — И куршумът е излетял именно през него?
— Възможно е — призна Траг. — След което убиецът го е затворил и залостил…
— Според сведения от метеорологичната служба на четвърти вечерта между осем и двадесет и пет и осем и петдесет и пет над тази част от града е имало гръмотевична буря — продължи Мейсън. — Не зная дали това има връзка със случая, но помолих моята детективска агенция да провери за някакви необичайни събития в посоченото време. Оказа се, че подобни гръмотевични бури са изключително рядко явление за местния климат.
— Но какво общо има тя? — вдигна рамене лейтенант Траг.
— Затворените прозорци — отвърна Мейсън. — Времето през онази нощ е било изключително тежко — влажно и горещо. А в тази къща няма климатична инсталация. Това ме навежда на мисълта, че прозорците би трябвало да бъдат отворени, а затварянето им е било наложено от гръмотевичната буря.
— Не и когато една жена се готви да вземе душ — възрази полицаят. — Дори и да ги остави отворени, тя би дръпнала пердетата. Но в такъв случай куршумът би оставил дупка в някое от тях, а такава дупка няма.
— Всичко това са празни приказки — обади се Дилън. — По време на бурята жената вероятно е била жива и здрава. Затворила е прозорците, които до този момент са били отворени. Може би е била убита часове по-късно — в два или в три часа през нощта…