В този момент започва бурята. Вятърът отметва пердетата и полуголата Агнес инстинктивно понечва да затвори прозореца. Неканеният гост се възползва от това и стреля. После прибира доказателствата, които струват два милиона долара, и спокойно се оттегля.
— Имаш ли някаква представа кой може да е този посетител? — попита Траг.
— Да тръгнем по пътя на логиката — рече Мейсън. — Неканеният гост носи оръжие. Той няма намерение да го използва, защото не знае, че Агнес също има револвер. А може би все още няма представа за унищожителната сила на документите, с които разполага Агнес… Той е човек, който по принцип носи оръжие и е силно заинтересуван от наследството. Най-вероятно човек, на когото двамата братя са обещали процент…
— Адвокатът, който ги представлява? — втренчи се в него Траг.
— Адвокатите не носят оръжие. Въпросът е кой носи такова?
— Полицаите — отвърна Траг. — Но това не означава нищо.
— И частните детективи — подхвърли Мейсън. — По делото работи Джармин Дейтън, който е частен детектив и…
Лейтенантът щракна с пръсти.
— Обикновеният убиец лесно ще се освободи от оръжието на престъплението — продължи адвокатът.
— Но не така стоят нещата с частния детектив, който има лиценз за определен вид и калибър оръжие… Той няма обяснение за евентуалната липса на личното си оръжие. Ето какво ти предлагам, Траг… Докато твоите хора търсят куршума, ти да извикаш Джармин Дейтън и да поискаш оръжието и документите му за проверка, а специалистите от балистиката да изстрелят два патрона за проба. После, ако, дай боже, откриете куршума, ще направят съответното сравнение…
Полицаят се замисли, после нерешително поклати глава:
— Това означава да се изложа на много силно течение…
— Какво ще изгубиш? — присви очи Мейсън.
— Дейтън може да направи официално оплакване…
— А какво ще спечелиш, ако излезеш прав?
Траг отново се замисли.
— Блестящо решаване на случай, който привлича вниманието на обществеността — продължи адвокатът. — Разплитане на престъпление, свързано с огромно наследство…
— Достатъчно — вдигна ръка полицаят. — Печелиш…
Телефонът рязко иззвъня.
Дела Стрийт вдигна слушалката, послуша за момент, после каза:
— Задръж така… — Обърна се към Мейсън и добави: — Важно съобщение, изпратено спешно по телефона.
— От кого?
— Момент — повтори секретарката. — Да, записах го. — Прекъсна линията и вдигна глава: — Съобщението е от личност на име Хармън Хаслет. Изпратено е от Азорските острови. Той съобщава, че е претърпял корабокрушение и е прекарал няколко часа в морето, облечен в спасителна жилетка. Прибрала го е малка рибарска гемия, която не разполагала с радиостанция. Току-що акостирал на Азорските острови, където научил, че ние възнамеряваме да заведете дело относно завещанието му. Ще вземе първия самолет и утре по някое време ще бъде тук…
— Проклет да съм! — слисано промърмори лейтенант Траг.
— Не казвай нищо на Гърти! — рече Мейсън и хвърли многозначителен поглед на секретарката си.
— Защо?
— Знаеш колко е романтична… Веднага ще започне да си фантазира. Хармън Хаслет се среща с любимата си след двадесетгодишна раздяла; тя има незаконен син от него… Той пък никога не е успял да я забрави и тайно се е надявал, че има дете от нея… Ей такива неща.
— А какво ще стане с царствената Елън Адеър? — любопитно го погледна Дела.
— Ако нашият приятел лейтенант Траг побърза да провери оръжието на Джармин Дейтън, тя може би ще бъде свободна преди пристигането на Хаслет и ще може да го посрещне…
— Пак успя да ме натикаш в невъзможна ситуация — ухили се Траг. — Ще запознаеш ли вестниците със съдържанието на току-що полученото съобщение?
— Ти ще свършиш тази работа — усмихна се Мейсън. — Това ще бъде част от наградата ти за сътрудничеството…
Траг се поколеба за миг, после протегна ръка:
— Понякога ме подлудяваш, Пери. Но в момента признавам, че именно ти си домакин на бала!
19
Точно в десет съдията Елуел се появи на вратата, която разделя кабинета му от съдебната зала.
— Моля, станете — извика съдебният служител.
В претъпканата зала се възцари напрегната тишина.
Съдията седна зад банката си, а служителят почука с жезъла.