— Моля, седнете. Съдебното заседание започва.
— Народът срещу Елън Калвърт, известна още като Елън Адеър — започна Елуел. — Преди да обявя решението си по възбуденото съдебно следствие, искам да изясним още някои допълнителни обстоятелства…
Когато влизат в жилището на убитата, полицаите заварват всички прозорци плътно затворени, със спуснати пердета. За да запази мястото на престъплението в непокътнат вид, следственият екип запечатва тези прозорци и те бяха отворени едва вчера. При този акт бе установено, че предмет с вид и форма на куршум е пробил дупка в един от первазите, но при първоначалния оглед тя не е била открита.
Беше извършен оглед и на пространството под прозорците. След бавно и внимателно разравяне на почвата в непосредствена близост до къщата най-сетне беше открит и фаталният куршум. Същевременно съдът сметна за нужно да привлече към евентуална отговорност и още един заподозрян — Джармин Дейтън, частен детектив от Кловървил. Имаме сериозни основания да смятаме, че фаталният куршум е бил изстрелян от неговия револвер.
Съдът издаде заповед за обиск на багажа на Джармин Дейтън и в него бяха открити документи с личния почерк на убитата Агнес Бърлингтън заедно с определен брой снимки. При тези обстоятелства аз не виждам причини да не приключа съдебното дирене срещу госпожица Елън Адеър. Задачата на този съд не включва установяване вината или невинността на заподозряната, но допълнителните доказателства по делото ми дават основания да прекратя следствието срещу досегашната заподозряна и да възбудя друго срещу истинския извършител. Госпожице Адеър, вие сте свободна.
В залата избухнаха спонтанни аплодисменти, съдията направи опит да възстанови реда, после се усмихна и стана на крака.
В същия момент вратата се отвори и вътре връхлетя висок мъж. Сдържано усмихнатата Елън Адеър изведнъж се вцепени.
— Елън! — извика мъжът и започна да си пробива път към банката на защитата.
— Здравей, Хармън — промълви тя. Гласът й издайнически трепна.
Хармън Хаслет се закова на място, огледа продължително Уайт Беърд, който се беше изправил до майка си, после поклати глава:
— Не ми казвай нищо, Елън… Той е одрал кожата на дядо си Езекия!
— Но все пак му трябва твърдата бащина ръка — промълви с усмивка Елън, успяла да възвърне самообладанието си.
Хармън Хаслет разтвори ръце и я взе в прегръдките си, а светкавиците на фотоапаратите изпълниха залата с ослепително сияние.
Мейсън се обърна към Дела Стрийт и с усмивка каза:
— Мисля, че е време и ние да се включим в празника.