Выбрать главу

Мейсън плати, остави малък бакшиш и се насочи към редицата телефонни кабини, разположени до входа на депото. Влезе в една от тях и застана така, че раменете му да скриват шайбата. После набра номера на детективска агенция „Дрейк“.

— Рут, обажда се Пери Мейсън — рече в слушалката. — Можеш ли да ме свържеш с Пол?

— В момента говори по другия телефон — отвърна секретарката на Дрейк. — Мисля, че получава рапорт по вашия въпрос…

— Ще почакам — рече Мейсън.

След около две минути в слушалката прозвуча гласът на Дрейк:

— Здрасти, Пери. От кабините пред депото ли се обаждаш?

— Имаш си опашка…

— Едър тип, някъде около четиридесетте, облечен е в…

— Не. Човекът е към шейсетте, с високи скули, тъмнокафяв костюм, бяла риза и черна вратовръзка, а обувките му са черни. По всичко личи, че познава добре района.

— Значи е местен — отбеляза Мейсън. — Колко струва наемането на местен човек за подобна мисия, Пол?

— Ако е местен — четиридесет до петдесет долара на ден, плюс разходите — отвърна той. — Чака те в едно такси пред входа на депото.

— Значи имам проблем — въздъхна Мейсън. — Ще ми трябва примамка.

— Каква по-точно?

— Жена на около тридесет и осем, висока не по-малко от метър седемдесет и пет, с кестенява коса. Искам да тежи петдесет и пет — шестдесет килограма, да бъде на мое разположение и да разполага с апартамент. Името й ще бъде Елън Смит. Трябва да живее сама, да минава за тайнствена личност и да няма прекалено много контакти. Да бъде готова да получава и изпълнява моите инструкции… Ако е възможно, апартаментът й не трябва да бъде току-що нает…

— В това отношение нямаш проблеми — прекъсна го Дрейк. — Разполагам с един апартамент, нает на името на секретарката ми. Няма начин да се разбере кой плаща наема…

Що се отнася до останалото, ще ми трябва малко време. Разполагам със списък на жени — агенти, които използвам на повикване. Една от тях отговаря напълно на условията ти, освен това мисля, че в момента е свободна… Според мен трябва да внимаваш, Пери… След като някой си прави труда да следи всяка твоя стъпка, вероятно подслушват и телефоните ти… Това никак не е трудно, особено при съвременната електронна техника…

— Нали затова ти звъня от депото. Виж дали агентката ти е свободна и я помоли да дойде в кантората ми след половин час. Става ли?

— Ако е свободна, няма проблеми — отвърна Дрейк.

— Позвъни ми пак след десет минути.

— Добре.

Адвокатът напусна телефонната кабина и тръгна към депото. После щракна с пръсти, сякаш е забравил нещо, обърна се и се затича обратно.

В резултат почти се сблъска със слаб мъж с високи скули, квадратна челюст и кафяв костюм. Беше около шестдесетте.

Заобиколи го, влезе в кабината и набра номера на Елън Адеър, като отново застана така, че тялото му да скрива шайбата.

Гласът насреща повтори току-що избраните цифри.

— Госпожица Адеър, моля — рече Мейсън.

— Момент.

След няколко секунди се включи нов глас:

— Кабинетът на госпожица Адеър.

— Моля, свържете ме с госпожица Адеър.

— Кой се обажда?

— Мейсън.

— Момент.

Най-накрая прозвуча гласът на Елън Адеър.

— Слушайте ме внимателно — започна адвокатът. — Искам да зная в каква ситуация съм попаднал и каква игра играете вие. Замесена ли сте в някакво престъпление и какво е то?

— За какво говорите? — учуди се жената.

— В кантората ми се появи представител на „Кловървил Газет“, който твърди, че много читатели се интересуват от съдбата ви и вестникът е готов да заплати значителна сума, за да публикува вашата история.

— О, Господи! — възкликна Елън Адеър.

— Почакайте, това не е всичко — продължи той. — Веднага разбрах, че имам работа с частен детектив и взех съответните мерки. Допуснах, че той очаква да се свържа с вас и подслушва телефона ми. По тази причина взех едно такси до железопътното депо и в момента ви се обаждам от телефонната кабина пред него. Следи ме друг човек, най-вероятно местен частен детектив…

Всичко това струва доста пари, които някой явно е готов да плаща. Според мен онзи, който дойде в кантората ми, действително е частен детектив от Кловървил. Другият отлично познава района и трябва да е местен. Това означава, че някой е похарчил неколкостотин долара за въпросната операция. Въпросът ми е в какво сте се забъркали, тъй като вече съм замесен и аз. Очевидно представлявате интерес за някого…