— Доколкото разбирам — каза Мейсън, — това е нещо ново.
— Нещо ново — каза Адисън като гледаше почти ядосано към Дела Стрийт.
— Всичко е наред — му каза Мейсън, — Дела остава тук. А сега престани да отклоняваш въпроса. Какъв е проблемът?
— Съдружникът ми, Едгар Ферел, нали ти казах за него?
— Точно така, на ваканция на североизток, първо ще се погрижи за някаква сделка, а после ще ходи на риболов.
Адисън каза:
— Мейсън, това, което ще ти кажа е абсолютно поверително.
— Досега не си имал изтичане на информация, нали? — попита Мейсън.
— Това е нещо различно. Истинска бъркотия!
— Казвай.
Адисън каза:
— Ферел е странно същество. Женен е за много привлекателна жена. Не знам какво Лорейн Ферел е видяла в Едгар. Тя е едно чудо, хубава, умна, духовита, с много сексапил.
— Доколкото разбирам — каза Мейсън, — на твоя съдружник Ферел му липсва сексапил.
— Той е едно дърво, пън мекотело. За Бога, той е тъп!
— Продължавай.
— Ще трябва да започна отначало — каза Адисън.
— Тогава започвай — му каза Мейсън. — Достатъчно време изгубихме в заобиколки.
— Преди около три седмици — започна Адисън, — имах възможност да купя малка провинциална собственост. Беше на около двадесет мили извън града. Мястото беше запуснато. Първоначално към него са принадлежали триста акра. След това е било разделено, докато накрая е останало място, голямо едва дванадесет акра и старата фермерска къща.
— Продължавай — каза Мейсън, когато Адисън спря. — И по-добре седни. Ще чувам по-добре.
Адисън се поколеба за момент, след това се заклатушка към стола за клиенти и се друсна във възглавниците.
Столът беше дълбок и удобен, защото Мейсън считаше, че клиент, който е напълно отпуснат физически, ще бъде по-склонен да разкаже цялата си история, отколкото ако е седнал в твърд, неудобен стол.
— Продължавай — каза Мейсън нетърпеливо.
— Е, огледах мястото. Ферел беше с мен. Беше хубава собственост, ако имаш какво да я правиш. Аз нямах какво да я правя. Не си я представях като добра сделка, защото къщата беше твърде голяма, за да бъде оставена без надзор, а аз не исках да наемам пазач. Беше просто една западнала старомодна, двуетажна фермерска къща. Имаше много пространство в нея и около нея. Имаше хамбар и гараж и беше идеално разположена, що се отнася до уединеност, с малко, виещо се поточе с много храсталаци, много дъбове и равна земя зад фермата, много вода за всички обикновени нужди и тази западнала, старомодна дървена къща, можеше да бъде възстановена сравнително евтино.
— Купи ли я? — попита Мейсън.
— Отказах се — каза Адисън.
— Какво стана след това? — попита Мейсън.
— След два дни Ферел тайно е купил собствеността.
— Без да ти каже?
— Без да ми каже нито дума. Разбрах за това едва миналия вторник и то случайно.
— Разбира се — каза Мейсън, — тъй като ти не си искал мястото, всичко е наред. Но, ако си се дърпал, за да смъкнеш цената с намерение да направиш контраоферта, поведението на Ферел е било малко необичайно за един съдружник. Той не е обсъдил нещата с теб — не е питал дали ще имаш нещо против, ако той направи оферта?
— Ферел никога не би го направил! — каза Адисън. — Тази сделка показва що за гъсок е.
— За какво му е това място? — попита Мейсън.
— Ето на това — каза Адисън, — и аз не мога да си отговоря.
— Ти как мислиш? — попита Мейсън.
— Ти как мислиш?
Мейсън каза:
— Това, което аз мисля, не се връзва с твоето описание на Лорейн Ферел и характера на Едгар Ферел.
— Добре — каза Адисън, — аз ще ти кажа, каквото знам. Вероятно има много неща, които знам.
— Разбирам — каза Мейсън, — не си дошъл да се консултираш с мен за провинциалната собственост на съдружника си.
— Исках да ти обясня как стана така, че отидох там.
— Кога?
— Онази нощ, когато взех Вероника от пътя — вторник.
— Аха — каза Мейсън.
— Защо казваш „аха“ с такъв тон? — попита Адисън възмутено.
— Проклет да съм, ако знам — му каза Мейсън. — Продължавай с разказа си.
— Няма причина да ми говориш така — стресна се Адисън. — Събираш две и две и получаваш дванадесет. Слагаш каруцата пред коня…
— Просто ми дай фактите — каза Мейсън, — и след като получа цялата картинка, ще се опитам да я сложа в рамка.
— Добре — каза Адисън, — ето как стоят нещата, Мейсън. Отидох да погледна собствеността, струва ми се преди около три седмици. Както ти казах, не я исках. Не виждах причина, за да я купя. Във вторник следобед търговецът на недвижими имоти ми се обади, за да ме попита дали не искам да погледна нещо друго. Поговорихме по телефона и той ме попита дали моят съдружник харесва собствеността, която е купил. Аз не знаех за какво ставаше дума. Той обясни и се оказа, че Ферел е купил тази собственост.