Мейсън кимна.
— И още нещо — продължи Адисън, — търговецът на недвижими имоти каза, че Ферел ужасно бързал да приключи сделката и да получи право на притежание на собствеността.
— Не виждам нищо особено необикновено в това — каза Мейсън.
— Почакай малко. Помни, че този разговор се проведе във вторник. Търговецът след това ми каза, че Ферел му е казал, че трябва да получи право на притежание на собствеността до вторник, защото щял да прекара две-три седмици там от вторник следобед.
Мейсън се намръщи.
— И така — каза Адисън, — аз започнах да премислям цялата работа. Започнах да се чудя дали Ферел се опитваше да прекара мен или съпругата си и реших да отида там вторник вечерта и да разбера.
— И какво направи?
— Качих се в колата и отидох.
— Какво откри?
— Нищо, никакъв знак, че има някой там, въпреки че едно нещо ми се стори доста странно.
— Какво беше то?
— Че някой е бил там — спомняш ли си, че тогава валя — почакай малко, мисля, че беше понеделник вечерта и на едно място, близо до къщата, където земята беше достатъчно мека, се виждаха следи от автомобилни гуми. Виждаше се, че един или два автомобила са били там наскоро.
— Нещо друго?
— Не, тази работа ме притесни, това е всичко. Най-накрая стигнах до заключението, че Ферел е купил мястото като инвестиция, хванал е някой на въдицата, с когото си е мислел, че може да сключи сделка, завел е този човек, там, показал му е собствеността, човекът я е харесал и Ферел се съгласил да му предаде правото на собственост.
— Това ми изглежда като логично заключение — каза Мейсън.
— По онова време действително беше. Това беше обяснението, което ми хрумна и аз се задоволих с него. Почувствах, че Ферел е заминал на почивка вторник следобед. Затова е искал да приключи сделката във вторник, включително и със своя клиент. Така че той е напуснал магазина малко преди обед във вторник и е завел клиента си, за да му покаже мястото във вторник следобед, взел е чека му, дал му е фактура и е заминал на почивка.
— А защо не? — попита Мейсън.
Адисън извади една телеграма от джоба си.
— Ето — каза той и една телеграма, която е била изпратена сряда вечер и действително потвърждава това предположение.
Адисън подаде телеграмата на Мейсън. Мейсън взе телеграмата, но за момента не я прочете. Вместо това каза:
— Къде води всичко това, Адисън? Явно си получил друга информация, която те кара да мислиш, че това обяснение е вярно.
Адисън кимна и каза:
— Прочети телеграмата.
Мейсън разгъна телеграмата и прочете:
„Пристигнах в Лас Вегас без проблеми. Очаквам да пристигна в Рино утре вечер. Вдругиден Алтурас. Ще търся телеграми в Уестърн Юниън, но не пращай, ако не е важно. Пътувам бавно. Забавлявам се. Поздрави.“
Мейсън сгъна телеграмата и попита:
— Сега какво те кара да се притесняваш? Друга телеграма ли е пристигнала?
— Не — каза Адисън, — но съпругата му, Лорейн Ферел, видяла колата на Едгар Ферел на улицата днес следобед.
Мейсън повдигна въпросително вежди.
— Тя пазарувала по това време. Опитала се да я проследи, но не могла. Казва, че някаква сладка червенокоса мацка шофирала. Направо е разярена.
— Сигурна ли е за колата?
— Абсолютно сигурна, казва, че не само я е разпознала, но и успяла да види регистрационния номер и видяла, че бил същият.
— Какво е направила?
— Опитала се да хване такси и да проследи колата, но тя завила и се изплъзнала.
Мейсън прехапа устни замислено за момент, след това каза:
— Е, Адисън, ако твоят съдружник иска да има любовно гнездо, не виждам какво можеш да направиш.
Адисън започна да изпуква кокалчетата си.
— Нали? — попита Мейсън.
— Да — каза Адисън след малко.
— Какво?
— Намирам се в дяволско положение, Мейсън, дяволско затруднение!
— Защо?
— Ако Едгар използва онази стара фермерска къща за любовно гнездо искам да го заловя.
— Защо?
— Защото Лорейн ще може да поиска развод. И аз ще мога да откупя акциите на Едгар.
— Е — каза Мейсън, — аз не съм по-голям ясновидец от теб, Адисън.
— Искам да дойдеш с мен там тази вечер. Искам твоя съвет. Ако Едгар е там, ще си открием картите. Искам да бъдеш свидетел. Ще си взема чековата книжка.
— Постоянно говориш за Ферел като за свой съдружник. Аз си мислех, че вашата фирма е акционерно дружество.