— Сега е, за съжаление. Преди беше съдружие. Бащата на Ферел и аз открихме фирмата заедно. Малко преди смъртта на Франк Ферел създадохме акционерно дружество. Всеки от нас взе по четиридесет процента от акциите.
— Какво стана с останалите двадесет процента?
— Дадохме на старите работници възможност да ги купят, само хората, на които се доверихме. С малки изключения те никога не присъстват на срещите, подписват пълномощните съвсем формално. Получават дивиденти от акциите си. Това е всичко, което те искат. Ако напуснат нашата фирма, трябва да ни продадат акциите си. И така, Едгар наследи акциите на баща си и оттогава стана непоносим.
— Младият Ферел не притежава нито едно от добрите качества на баща си?
— Доколкото ми е известно — каза Адисън, — Франс Джайлс Ферел е направил само една грешка в живота си. Тази грешка се нарича Едгар и това момче е грешка отначало докрай. Франк не беше получил образование. Той е трябвало да работи много упорито. Едгар беше едно дете и Франк реши, че Едгар никога няма да работи така, както е работил той. Все една и съща история. Едгар получи кола веднага щом беше достатъчно голям да шофира. Получи образование в колеж и отстъпчивият му баща му внуши, че никога няма да е необходимо да се напряга.
— Защо му позволи да влезе във фирмата?
— Когато Ферел почина акциите останаха за момчето. Той не искаше да ги продаде на каквато и да било цена. Тогава направих най-голямата си грешка. Помислих, че ако влезе в бизнеса и му се наложи да работи, да бъде в канцеларията в работно време и така нататък, скоро ще му омръзне и ще поиска пари за акциите си.
— Не се ли получи така?
— Съвсем не. Първо на първо, той изобщо не идва в канцеларията редовно, а когато дойде, просто си играе с цифрите, бърка се в неща, от които не разбира и кара помощниците да… Какъв смисъл има да го обсъждаме, Мейсън? Кара ме да полудявам! Тази уредба на нещата е крайно незадоволителна.
— Добре. Искаш съпругата на Ферел да поиска развод?
— Заради бизнеса, да.
— Сигурен ли си, че няма друга причина?
— Не ме разбирай погрешно, Мейсън. Аз съм бизнесмен. Що се отнася до Едгар съм студен като риба. Ако Едгар е купил онова място за любовно гнездо, ако си играе с някоя сладурана и Лорейн го хване, тя ще поиска развод. Ще има подялба на собствеността. Схващаш ли?
— Нека да си помисля малко.
— При подялбата Лорейн ще получи част от акциите на Едгар. Аз ще откупя тези акции от нея на висока цена. След това ще държа контролния пакет акции и Едгар ще излезе от бизнеса и ще стои навън. Ще стои настрана и или ще ми продаде акциите си на прилична цена, или ще бъде като всеки друг акционер и ще получава съответните дивиденти, ще посещава събранията на акционерите, ще дава своите предложения като акционер и управителният съвет или ще възприеме тези предложения или ще ги изхвърли през прозореца, което от двете му е удобно да направи.
— Не харесваш своя съдружник?
— Не само че не го харесвам, ненавиждам го!
— Но не мислиш така за съпругата на съдружника си?
— Лорейн си я бива — каза Адисън. — Тя е изключително привлекателна. Не забравяй това, Мейсън. Мога да върша работа с нея. Ще бъде добре, разбира се, ако тя можеше да получи половината от акциите на Едгар. Но това наистина няма значение, стига да получи достатъчно, за да мога аз да взема контролния пакет от акции. Това е всичко, което желая. И ако Едгар си е направил любовно гнездо, той ще разбере, че аз държа юздите. Ще му кажа, че не можем да позволим фирмата да се намесва в скандал и ще изкарам чековата си книжка. Ако и ти си там да ме подкрепяш, няма да бъде трудно.
— Кога ще отидем? — попита Мейсън.
— Тази вечер, след вечеря.
Мейсън погледна часовника.
— Добре. Не се връщай в канцеларията си. Недей да стоиш там, където който и да било може да се свърже с теб. Чакай ме в „Елена“ в седем часа. Дотогава стой далеч от канцеларията си и полицията.
— Полицията?
— Точно така.
— Защо пък полицията?
Мейсън каза:
— Изиграх твоя изнудвач. Както се развиват нещата, сега може да съм избързал. Прави това, което казвам и не задавай въпроси.
— Полицията — Мейсън, това никак не ми харесва!
— На никого не му харесва — каза Мейсън като стана от стола си и отиде до шкафа с шапките.
ГЛАВА СЕДМА
Адисън каза:
— Намали скоростта. Намира се след следващия водосток. Има един път, който завива наляво… Намали скоростта. Завоят е остър… Ето го, тук. Завий наляво по онзи черен път.
Мейсън завъртя волана на автомобила, натисна спирачката и спря колата по един стръмен наклон.