Адисън не каза нищо.
— И така — каза Мейсън, — стигаме до нещо друго. Когато ти дойде в моята канцелария днес следобед, беше изнервен, изпукваше си кокалчетата, крачеше по пода…
— И защо да не съм? Имам си достатъчно тревоги…
— Ти си бизнесмен — прекъсна го Мейсън. — Свикнал си да имаш тревоги. Ти носиш отговорност. Трябва да вземаш решения. Почти не минава ден, в който да не си изправен пред някакъв проблем, който ще ти донесе много неприятности, ако не бъде решен правилно.
— За Бога, докога ще стоиш тук и ще говориш объркано? Студено е. Влизам в колата.
— Кога — попита Мейсън — се свърза с теб Лорейн Ферел и ти каза, че е видяла колата на съпруга си?
— Как мога да си спомням такива подробности? — попита Адисън.
— Кога? — каза Мейсън със спокоен, настоятелен глас. — И помни, че на Лорейн Ферел ще бъде зададен същия въпрос от полицията.
— Не знам. Вероятно веднага след обяд.
— Така си и помислих — каза Мейсън.
— Какво искаш да кажеш?
Мейсън каза:
— Искам да кажа, че когато дойде да говориш с мен, беше твърде развълнуван, за да ми разкажеш всичко достоверно. Искам да кажа, че след като Лорейн Ферел ти е казала, че е видяла колата на съпруга си, ти си осъзнал проблема, пред който си поставен. Не си искал да си правиш погрешни изводи и си дошъл тук. Този път не си отишъл направо до къщата, а си паркирал колата някъде но пътя, слязъл си по насипа, минал си през храсталаците, прекосил си сухото корито на извора, под оградата и си стигнал до място, откъдето си можел да наблюдаваш къщата от върбите. Не си видял никой да се движи. Любопитството ти е надделяло. Опитал си се да разбереш дали Едгар Ферел е бил тук. Ти…
— Не, не! — каза Адисън с паника в гласа.
— Отишъл си до къщата — продължи Мейсън спокойно и безжалостно. — Уверил си се, че няма никой у дома. Опитал си вратата. Тя се е отворила. Ти си влязъл. Не знам колко си търсил, но си намерил тялото на Ферел. Тогава си се паникьосал и си дошъл в кабинета ми.
— Мейсън, знаеш ли какво говориш?
— Знам и още как — каза Мейсън — това, което искам да кажа, Адисън, е, че ако си знаел, че тялото е било там преди да дойдеш в кабинета ми, си оставил отпечатъци навсякъде. И ако е така, сам си разписал смъртната си присъда в затвора „Сан Куентин“.
Светлината, която струеше от фаровете на паркираната кола на Мейсън беше достатъчна, за да покаже изумлението, изписано върху лицето на Адисън.
— И така — каза Мейсън, — помни, че говориш с адвоката си — и тръгна към колата.
Мейсън отвори вратата от лявата страна, седна на волана. Адисън се качи от другата страна и се стовари върху седалката.
— Сега — попита Мейсън — все още ли искаш да се обадиш в полицията?
— Не — каза Адисън с глас, изтънял от ужас. Мейсън каза:
— Адисън, ще се жертвам за теб. Вероятно постъпвам глупаво, но това е единственият начин да се спасиш. Няма да се обадим в полицията, че сме открили тялото.
— Но отпечатъците ми…
— Сега слушай внимателно — каза Мейсън. — Ще се обадиш на Лорейн Ферел. Ще я попиташ дали има новини от Едгар. Ще споменеш между другото, че Едгар може да е имал работа във връзка с провинциалната къща, която наскоро е купил и това, което те кара да мислиш така, е, че търговецът ти е казал, че Ферел е бил нетърпелив сделката да се доведе до такова положение, че той да придобие правото на собственост до миналия вторник сутринта.
Адисън кимна. Той слушаше внимателно.
— Мислиш ли, че тя знае нещо за сделката?
— Мисля, че не, в противен случай щеше да ми спомене.
— Добре — каза Мейсън, — ще говориш с нея така, като че ли предполагаш, че тя знае всичко.
— В момента, в който спомена тази провинциална къща — каза Адисън, — тя ще ми извади душата да я заведа там.
— Чудесно. Ще я заведеш.
— Искаш да кажеш, отново да се връщам там? — попита ужасено Адисън.
— Точно така — каза Мейсън. — Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— А след това?
— След това ще откриете тялото. И веднага, щом полицията приключи с вас, ти и Лорейн Ферел ще отидете в магазина и ще ме чакате. Кажи на нощния пазач да ме очаква. Ще дойда от страна на „Бродуей“ и ще почукам на вратата.
— Но как ще промени всичко това ситуацията?
— Когато отидете с Лорейн Ферел — каза Мейсън, — ще влезеш в къщата с нея и ще я разведеш из долните етажи преди да се качите горе. Ще оставите отпечатъци навсякъде. Те ще бъдат естествени, логични отпечатъци, направени в присъствието на свидетел.
— Е, и? — попита Адисън. Мейсън каза сухо: