— Пери Мейсън на телефона, сержант. Минах да видя Пол Дрейк и той ми каза, че сте искали да ви се обадя.
Холкомб каза:
— Винаги, когато се намесиш в някой случай, Мейсън, става нещо странно.
— Какъв е случаят и кое е странното? — попита Мейсън.
— В кабинета ми стои един човек, който е бил заловен, докато се е опитвал да осребри фалшив чек. Той казва, че ти знаеш всичко за чека.
— Сигурен ли сте, че чекът е фалшифициран?
— Фалшифициран е. Подписът на Джон Адисън, човекът от универсалния магазин, е бил прекопиран — каза Холкомб.
— Какво казва Адисън по въпроса?
— До този момент не сме успели да се свържем с него. Банката е заловила фалшификата, защото детективска агенция „Дрейк“ е предупредила всички банки по-рано през този ден да внимават за фалшифицирани чекове подписани с индийско мастило на името на известни личности.
Мейсън намигна на Пол Дрейк и каза:
— Какво казва Дрейк? Откъде е получил тази информация?
— Нищо не казва — каза Холкомб, — но ние знаем, че голяма част от неговия бизнес е твое дело. Така че когато този тип ми каза, че ти знаеш за чека — е аз си помислих, че трябва да разследваме.
Мейсън каза:
— Ще дойда там, ще го огледам и ще говоря с теб.
В гласа на Холкомб прозвуча изненада:
— Кога?
— Сега.
— Добре — каза Холкомб. — По дяволите, аз си помислих, че ще се опиташ да се измъкнеш.
Мейсън затвори телефона. Дрейк каза:
— Холкомб не те харесва, Мейсън.
— Има някои дяволски добри ченгета — отвърна Мейсън. — Просто Холкомб не попада в тази категория. Лейтенант Траг от отдел „Убийства“ е много точен и умен мъж. Холкомб е педант, който би поставил клопка дори и на затворник, ако реши, че е виновен. Той дори не осъзнава, че бърка. Просто си мисли, че помага на правосъдието, че в доказателството има дупка и че той, като добро и умно ченге, трябва да запълни тази дупка.
— И той си мисли, че ти прекарваш своите клиенти около стените на затвора — каза Дрейк.
— А защо не?
— Спори за това с Холкомб.
— Няма смисъл да се спори с тази птица. Толкова е тъп, че можеш да навреш динамит в ноздрите му, да го запалиш, а той няма дори и да кихне. Добре, ще отида да го видя.
Мейсън излезе от кабинета на Дрейк, влезе в колата си, отиде до полицейския участък, намери сержант Холкомб в кабинета му и почука на вратата.
— Влез — каза Холкомб. Мейсън влезе в стаята.
Сержант Холкомб дъвчеше една пура с намръщено и сбръчкано лице. Срещу него на изтърканата маса стоеше Ерик Хансел, наглата самоувереност бе напълно изчезнала от държанието му.
— Здрасти, Мейсън — каза Холкомб. — Сядай.
Хансел каза:
— Какво по дяволите се опитваш да ми направиш? Каква е тази клопка? Да не си мислиш, че можеш…
— Достатъчно — прекъсна го Холкомб. — Аз ще говоря за сега, Хансел. Затваряй си устата!
Готовността, с която Хансел заглуши протестите си показваше до каква степен полицията беше разчупила черупката на арогантната му дързост. Сержант Холкомб каза:
— Хансел е бил заловен докато се е опитвал да осребри чек за две хиляди долара, който би трябвало да е подписан от Джон Адисън. Подписът е бил първо копиран с молив, след това повторен с мастило. Не можем да се свържем с Адисън. Известно време Хансел се прави на умен и не казваше нищо на никого, с изключение на това, което неговия приятел, Джордж Уитли Дъндас говори с полицаите. Обадихме се на Дъндас. Дъндас ни слуша доста време по телефона, преглътна два пъти, след това каза, че се е срещал с Ерик Хансел, че го познава бегло, но че няма никаква връзка с него и смята за безобразие това, че Хансел го е споменал. Той каза, че го е виждал един-два пъти в някакъв бар.
— Проклетият плъх! — възкликна Хансел. — Опитва се да си спаси кожата…
— Млъквай! — сряза го Холкомб.
Хансел се смали. Сакото с подплънките изведнъж стана твърде голямо за него.
Холкомб размести прогизналата пура с устата си, действията му съвсем явно издаваха нетърпеливото му желание да разкъса някого за нещо.
— И после? — попита Мейсън.
— После, след като Дъндас го остави, Хансел ни разказа различна история. Каза ни, че е отишъл в твоя кабинет, че е имал някакви сделки с Адисън, че ти си му дал този чек от името на Адисън.
— Какви сделки с Адисън? — попита Мейсън.
— Не каза.
— Арестувахте ли го? — попита Мейсън.
— Да. Опит за фалшификация.
— Добре — каза Мейсън, — защо не проверите отпечатъците му? Това е първото, което трябва да се направи, за да се разбере кой е този човек. Ако той се разхожда и разказва приказки…
Хансел изведнъж скочи от стола си:
— Проклет мошеник! Ти…