Сержант Холкомб бързо се пресегна през бюрото си. Ръката му закачи челюстта на Хансел, нанасяйки й замайващ и остър удар.
— Сядай и млъквай! — изрева Холкомб.
— В края на краищата — продължи Мейсън спокойно, като че ли изобщо нищо не се беше случило — първото, което трябва да се разбере за човека, с когото си имаме работа.
Холкомб изгледа Мейсън със замислен поглед.
— Все още не си отхвърлил разказа на този тип.
— Все още не съм чул разказа му.
— Аз ти го разказах.
Мейсън се обърна към Хансел:
— Ти си бил в моята канцелария?
— Много добре знаеш, че съм.
— И аз ти дадох този чек?
— Знаеш, че го направи!
— Чек, който се предполага че е бил подписан от Джон Адисън?
— Да.
— За какво е бил чека?
— Знаеш за какво. Искаш ли да кажа?
— Разбира се, че искам да кажеш — каза Мейсън. — Затова ти задавам този въпрос. Ако си получил чек за две хиляди долара от Джон Адисън, трябва да си направил нещо или си възнамерявал да направиш нещо, за да го заслужиш.
— Ако продължаваш да ме притискаш, ще кажа! — заплаши Хансел.
— По дяволите, заплашвам те — каза Мейсън. — За какво беше?
Хансел каза:
— Добре. Знаех, че Адисън те беше наел, за да…
Мейсън го прекъсна с повдигнати вежди:
— Искаш да кажеш, че Адисън ти плащаше, защото си знаел нещо за него и мен?
— А защо не?
Мейсън се усмихна и каза:
— На един адвокат се заплаща за това, което знае. Но ако се опитваш да кажеш, че Адисън ти е платил за нещо, което ти знаеш, скачаш направо в огъня, млади човече. Ако по някакъв начин успееш да докажеш невинността си по обвинението за фалшификация, ще бъдеш обвинен в изнудване!
За момент се възцари тишина, докато се поглъщаха тези думи.
— И така — продължи Мейсън, — ако се опиташ да се измъкнеш с лъжа внимавай какво ще кажеш.
Сержант Холкомб сдъвка пурата си:
— Проклет да съм, ако не е така — каза той.
— Кое? — попита Мейсън.
— Този тип се е опитал да ви изнуди — каза Холкомб. — Ти си нямал начин да го спреш, затова си му поставил капан, за да бъде заловен и обвинен във фалшификация на чек. Той няма да може да даде никакво обяснение без да се изложи на риск от обвинение в изнудване. Тъй като той не би посмял да си признае това, няма да може да каже защо е получил чека.
— Имате ли някакви доказателства сержант?
— Така изглеждат нещата.
Мейсън се обърна към Хансел:
— Имаш ли какво да кажеш, Хансел?
Хансел преглътна два пъти.
— Казвай — изрева Холкомб. — Отговаряй на въпроса!
— Нямам — каза Хансел.
— И така — продължи Мейсън вежливо, — какво е обяснението за чека?
Хансел каза:
— Исках някой да финансира една моя сделка. Бях говорил с Адисън. Адисън ми каза да говоря с неговия адвокат. Обясних в общи линии сделката на Мейсън и той каза, че е обещаваща и че Адисън ще ме подпомогне с две хиляди долара. Той ми даде чека.
Мейсън се усмихна:
— И извади чека от шапката си — просто ей така?
— От моята шапка! — каза Хансел. Мейсън се усмихна.
Холкомб каза:
— За Бога, Хансел, на умен ли се опитваш да се правиш? От твоята шапка! Какво по дяволите искаш да кажеш?
Хансел се премести.
— Продължавай — каза Мейсън, — кажи ни за шапката.
— Върви по дяволите!
— Ами шапката? — попита Холкомб.
— Нищо. Казах го просто така.
— Това ли е твоя разказ? — попита Мейсън.
— Да.
— Целият ли?
— Да.
— И каква — попита Мейсън благо — беше тази сделка?
— Засягаше един производител, който щеше да направи нещо, което Адисън щеше да продава в магазина си.
— Кой е този производител? — попита Мейсън.
— Не мога да ви кажа.
— Каква беше стоката?
— Това е поверително.
— Ти каза ли ми всичко това, когато разговаряхме?
— Знаеш, че ти го казах.
— Каза ли на Адисън?
— Да.
Мейсън се усмихна на сержант Холкомб и каза:
— Защо не му провериш досието?
Сержант Холкомб се обади на отдела за идентификация и каза:
— Преди два часа изпратих едни отпечатъци. Какво открихте? Мъж на име Хансел… Добре, ще почакам. Погледнете. Ако са класифицирани, искам да… Добре, ще почакам.
Холкомб премести погледа си от Мейсън към Хансел, след това обратно към Мейсън и каза сърдито:
— Проклет да съм ако това не е клопка! Прилича ми на удобен начин да се отървеш от изнудвач…
Никой не промълви нито дума в продължение на десет секунди. След това Холкомб каза по телефона:
— Добре, какво има?
Той слуша внимателно няколко секунди, след това придърпа към себе си молив и хартия, отбеляза нещо и каза:
— Добре, записах. Кога е бил вторият арест?… Добре. Благодаря, Мак.