Той свали слушалката и бутна телефона. Извади прогизналата пура от устата си, блъсна я в един плювалник и каза на Хансел:
— Значи е вярно!
Хансел не каза нищо. Сержант Холкомб каза:
— Имаш прекрасно досие, господин Хансел, Хановър или Хандуиг.
Хансел погледна надолу към масата.
— Но — продължи Холкомб, като се обърна и впи поглед в Мейсън, — нещата стоят точно така, както си мислех. Това е било изнудване. През живота си не е хващал химикалка. Само изнудване или опит за изнудване. Никога фалшификация. Сега искате да повярвам, че е отишъл в банка и се е опитал да прекара фалшив чек за два бона.
— Точно това е направил, нали? — попита Мейсън.
— Проклет да съм ако не е — призна Холкомб подозрително. — Това е факт.
— Неговата банка или банката на Адисън?
— Банката на Адисън — каза Холкомб. — Банката, от която е бил взет чека. Хансел е носил документи, за да докаже самоличността си, шофьорска книжка, карта за социална осигуровка, писмо от банкер, с което да докаже самоличността си. Искал е парите.
Мейсън се прозя:
— Има досие, така ли?
— Колкото половината ти ръка — каза Холкомб — Само изнудване. По дяволите, Мейсън, струва ми се, че си хванал тази птичка в капан и се опитваш да направиш същото и с нас.
— Защо?
— Не ми се ще да прибирам този тип за фалшифициране. На мен ми прилича на изнудване.
— Добре — каза Мейсън, — остави Хансел да говори. Остави го да каже за какво е бил чека. Ако е било изнудване, да го приберем за това.
— Вече ви казах — измърмори Хансел.
— Не си — каза Мейсън. — Не си споменал имена. Не си споменал нищо освен общи неща. Кой е производителят? Кой беше…
— Добре — измърмори Хансел. — Ще призная. Обадих се на господин Адисън. Казах му, че ми трябва заем от две хиляди долара. Казах му, че се нуждая от парите и Адисън ми каза, че ако отида в канцеларията на господин Мейсън, ще получа чек.
Мейсън каза:
— Адисън не ти ли даде чека?
— Не, каза ми да го получа чрез теб.
Мейсън се усмихна и каза:
— Отишъл си при Адисън и си го помолил за заем и Адисън ти е казал да дойдеш в моята канцелария, за да си получиш чека.
Хансел помисли за момент, след това каза:
— Позволи ми да говоря с господин Адисън но телефона и ще го докажа.
— Тази история, която току що ни разказа ли?
— Да.
— Значи другата история е лъжа?
— Ами… да.
Мейсън каза на Холкомб:
— Ето, сержант. Той си признава сега, че онова е било лъжа. На мен ми се струва, че този тип се опитва да ни изиграе. Помислил си е, че ако може да осребри чек, който се предполага, че е бил подписан от Адисън и да получи две хиляди долара, ще държи Адисън по някакъв начин. Мисля, че всичко това е опит за изнудване.
— Това ми изглежда налудничаво — каза Холкомб.
— Ами в края на краищата — му каза Мейсън, — този човек постоянно лъже за чека. Или е фалшификация или изнудване.
Сержант Холкомб каза:
— Дяволски начин да се справиш с изнудвач. Не ми харесва.
— Не ми пука дали ти харесва или не — каза Мейсън раздразнено. — Разкарваш ме до тук, защото вярваш на думите на някакъв мошеник. Той има досие с дължината на ръката ти. Признава си, че историята, която ми разказа за чека, който уж съм му дал е лъжа. И на сцената се появявам аз.
Мейсън бутна стола си назад.
Хансел вдигна поглед, който беше наситен с омраза.
— Много си умен, господин Пери Мейсън — каза той жлъчно, — и ще оплакваш деня, в който си се опитал да скроиш всичко това!
— Аз ли кроя нещо? — попита Мейсън с ръка на бравата.
— Знаеш, че е така.
— Но — каза Мейсън, — аз си мислех, че ти току-що каза на сержант Холкомб, че твоите сделки са с Адисън, а че твоят разказ за мен е бил измислица.
Хансел не продума.
— Ако искаш да получиш каквото и да е изказване от Адисън — каза Мейсън, — най-добре е да говориш с него преди този човек да е разговарял с него по телефона.
— Не можеш да постъпиш така с мен! — каза Хансел като се надигна от стола. — Имам право да говоря с Адисън по телефона. В края на краищата чекът е подписан от него.
Мейсън каза:
— Доколкото разбрах подписът на чека е копиран.
Сержант Холкомб каза:
— Не ми харесва.
— Дори и да предположим, че подозренията ти са верни — каза Мейсън, — доколкото знам полицейския участък не гори от желание да оставя изнудвачи да се разхождат на свобода и да се опитват да практикуват върху известни бизнесмени.
— Ако беше признал всичко от начало — каза Холкомб, — щях да впримча този тип и да му направя масаж на лицето за това, което се е опитал да стори. Но така както стоят нещата сега, проклет да съм, ако знам какво става.