— Защо не поискахте развод?
— Първо на първо, нямах основание. Второ на второ, ако се бях опитала да се разведа с него без основание, щеше да има подялба на имуществото, която нямаше да бъде никак задоволителна. И през цялото време той се е опитвал да се заиграва по своя тромав, тежък начин. Мили Боже, Мейсън, само ако знаех. Ако бях помислила, че има достатъчно сили да ми изневерява поне малко, вероятно щях да стигна дотам, че да намеря нещо малко по-романтично в него. Но той беше просто един тромав, стабилен съпруг, на когото можеше да се разчита, не много умен, без каквато и да било фантазия, високомерен, с чувство за хумор, напълно скован.
— И така — каза Мейсън, — тъй като сте била отегчена, е било напълно естествено вие да започнете да му изневерявате.
Тя изведнъж се стегна. Това можеше да бъде от възмущение. Или пък тя заставаше нащрек.
— Не започнахте ли? — попита Мейсън непринудено като запали цигара.
— Не — каза тя. — Аз си бях постлала леглото и щях да си лежа само в него и в никое друго.
— Изкушавахте ли се? — попита Мейсън.
— Разбира се, че се изкушавах. Мили Боже, та и аз съм човек. Искам романтика. Искам да ми се правят предложения от остроумни хора, които правят всичко със замах, романтично. Ненавиждам скучната рутина на брака, където мъжът обезателно приема съпругата си за даденост. Моят съпруг имаше ум на счетоводител… Господи, как бих искала да говоря с „другата жена“, която е трябвало да сподели провинциалното му имение. Чудя се дали се е наложило съпругът ми да подскача наоколо като безгрижен Лотарио или пък романтичния подход е бил толкова отвратително комерсиален, колкото неговото „ухажване“ към мен.
— Искате ли цигара? — попита Мейсън.
— Не, благодаря.
За момент беше тихо. След това Лорейн Ферел каза:
— Да, като съпруга бях вярна на Едгар Ферел. Като вдовица ще бъда вярна на себе си.
— Мислите ли отново да се омъжвате? — попита Мейсън.
— Със сигурност не. За ваша лична информация, господин Мейсън, получих доста голяма доза семеен живот. Бих могла да се справя и без него известно време. Имам пари — искам да кажа, че ще имам пари. Ще имам свобода и независимост. Искам да се запозная с умни, надарени с красноречие хора. Възнамерявам да пътувам и — да бъда откровена — възнамерявам да събудя инстинкта за преследване у мъжа-хищник. След това възнамерявам да се възкача на висок стол и да гледам надолу с насмешлива толерантност към всеки, който се опита да ме свали. И, ако мога да смеся няколко метафори, когато някой приятен рицар се появи яхнал красив бял жребец и поиска да ме вземе в ръцете си и да ме отведе, няма да се съпротивлявам много, ако не ми се иска.
Лицето й имаше замечтано изражение. Очите й вдигнати някъде над главата на Мейсън съзерцаваха тавана в определено приятно очакване, като че ли тя предвкусваше преживяванията, които беше описала. За момент тя сякаш беше говорила на себе си, напълно забравила за присъствието на адвоката.
— Но — продължи тя, — няма да се омъжа за него, освен ако не притежава определено качество, което — е, трудно е да се опише, но разбрах, че големия порок на всички мъже е, че когато знаят, че могат да притежават жена, я приемат за даденост. Мъжът, който умее да ухажва жената дори и след като веднъж я е обладал, е много, много рядък индивид. Той е безценен.
— Вероятно никога няма да го намерите — каза Мейсън.
— Тогава ще се забавлявам, търсейки напразно, вместо да се омъжвам не за този, за когото трябва.
— Младостта и красотата са преходни.
— Още по-добра причина да им се наслаждаваш изцяло, докато ги имаш. Те не са по-малко преходни, когато са съчетани в светите връзки на брака. Как стигна разговора до тази тема?
— Аз просто задавах въпроси.
— Лични и прями въпроси.
— Темата е лична и пряма.
— Добре, хайде да поговорим за убийството.
— Не беше ли самоубийство? — попита Мейсън.
— Очевидно не. Било е убийство. Полицията е пресъздала престъплението. Нямало е електричество в провинциалния дом. Едгар е използвал маслени лампи на долния етаж. Имал е газова лампа, която е използвал като е ходил на горния етаж.
— Току-що е бил напълнил лампата. Отишъл е горе до спалнята, където си е бил оставил куфара. Щорите са били спуснати на долния етаж, но е нямало щори на прозореца на спалнята. Той влязъл в стаята с лампата. Някой, който го е чакал долу с кола, се е прицелил внимателно с 38 калибров револвер и го е застрелял. Като възпроизведе посоката на изстрела според дупката в прозореца и височината, на която трябва да е била главата на Едгар над пода, полицията получава точното положение на убиеца непосредствено по следите от автомобил, които са останали в калта. Още повече, че не е валяло от понеделник вечер.