Мейсън каза бавно:
— Това изглежда зле, Адисън.
— Колко зле? — попита Адисън.
— Много зле — каза Мейсън. Госпожа Ферел каза:
— Вие, господин Мейсън, разбира се, не си мислите, че Джон Адисън би могъл…
— Няма значение какво мисля аз — прекъсна я Мейсън, — има значение какво ще мисли полицията и съдебните заседатели.
За момент никой не проговори. Мейсън се изправи на крака:
— Е, добре, приятели, ще направя каквото мога. Адисън, оправи бюрото си. Ще те арестуват преди обяд. Когато го сторят, не говори. Не казвай нито дума. Ще запомниш ли това?
— За Бога, Мейсън, ще трябва да обясня някои неща.
— Тогава ще се наложи да обясниш всичко.
— Е, и?
— Можеш ли да го направиш?
Очите на Мейсън се впиха в очите на Адисън. Магнатът се присви на стола си.
— Не — каза той.
— Така си и помислих — каза Мейсън и излезе, като остави Адисън и Лорейн Ферел сами в кабинета.
ГЛАВА ДЕСЕТА
В осем часа Мейсън свари Пол Дрейк да разучава докладите, които бяха поставени на бюрото му. Той държеше електрическа самобръсначка в ръка и се бръснеше, докато четеше докладите. На ъгъла на бюрото му имаше чинии, в които имаше следи от яйца и бекон, препечени филийки и кафе от съседния ресторант.
Дрейк вдигна поглед, изкриви лицето си така, че кожата на врата му да се опъне, бавно прекара острието по шията си и каза:
— Здрасти, Пери. Как върви?
— И аз това искам да знам — каза Мейсън.
По бюрото на Дрейк бяха разхвърляни няколко телефона на удобно разстояние.
— Откъде да започнем? — понита той като сложи електрическата самобръсначка върху бюрото си и плисна одеколон на лицето си. — Искаш ли да започнем с Адисън?
— Какво за Адисън?
— Адисън добре се е подредил, Пери. Полицията е намерила един пистолет, с който е било извършено убийството. 38 калибров пистолет, точно като този, с който е било извършено убийството. Бил е използван наскоро, но всички гилзи са били извадени от барабана. Пистолетът явно е бил захвърлен. Паднал е върху някакви камъни. Имал е дървена дръжка и малко от нея се е отчупила, когато се е ударила в камъка. Полицията се е поразровила и е открила парчето от пистолета. Явно е бил хвърлен със значителна сила, ако се съди по одраскванията по камъка, където се е ударила металната част.
— Е, и?
— Набързо са проверили номера. Пистолетът е на Адисън. Очевидно стреля много добре. Това е дало на полицията повод за много размисли.
— Сигурен ли си, че работата е била свършена с 38 калибров?
— Съвсем. Измерили са дупката, която е направил куршума в прозореца. Хубава, чиста дупка, нищо не се е отчупило, само дупката е с много пукнатини наоколо.
— Какво са направили с прозореца?
— Изрязали са стъклото, поставили са го между две парчета прозрачна пластмаса. Пазят го като доказателство.
— Още не са ли открили фаталния куршум?
— Доколкото знам, не. Хирургът, който извършва аутопсията, вероятно работи върху трупа в момента. Куршумът е някъде в главата на оня тип. Само входна рана, няма изходна рана.
— Нещо друго ново?
— Имах разговор със сержант Холкомб.
— Той какво иска?
— Разгорещен е заради онази информация, която дадох на банките. Казва, че Ерик Хансел е изнудвач и мисли, че цялата работа е била клопка, за да се отървеш от изнудвач, който притеснява твой клиент и че този твой клиент е Джон. Р. Адисън.
— Ти какво му каза?
— Аз си държах на своето и му казах, че съм имал информация, която съм предал на банките от добро желание, че ако е имало нещо между Адисън и Хансел, аз не съм бил уведомен.
— Ще се сблъскам с много въпроси — каза Мейсън. Дрейк отвърна раздразнено:
— Е, поне не ми казвай повече от това, което знам сега. Имам достатъчно въпроси, на които да отговарям.
— Ще имаш и още. Госпожа Лора Мейл Дейл е майката на Вероника Дейл. А Вероника Дейл в момента работи в универсалния магазин на Адисън на Бродуей. Искам да получа информация за госпожа Дейл. Всичко, което научиш за дъщеря й, ще бъде от полза.
— Добре — каза Дрейк изморено, — след петнадесет минути ще ми докладват няколко души. Ще ги накарам да започнат работа.
— Не искам непохватни истории — му каза Мейсън. — Не желая груби похвати. Искам да се пипа фино и да се подходи умно. Не искам тези хора да разберат, че някой се интересува от тях.
— Не се тревожи — каза Дрейк, — не знам колко са дълбоки водите, но знам, че ледът е доста тънък. Момчетата, които ще използвам за случая, са най-добрите в бизнеса.
— Точно така — му каза Мейсън. — Сега слушай внимателно какво ще ти кажа, Пол, защото искам да запомниш точно, каквото ще ти кажа.