— Какво искаш, Траг?
— Разбирам, че си имал спречкване със сержант Холкомб.
— Аз ли? — попита Мейсън като повдигна вежди. — Това е ново за мен.
— За Холкомб, обаче, не е.
— Не знам какво си е помислил Холкомб. Аз си мислех, че му помагам.
Той каза:
— Вбесил си Хансел.
— Каква трагедия — каза Мейсън.
— Не е трябвало да правиш това, Мейсън. Когато Хансел се е вбесил, е решил да си признае всичко.
— Така ли?
— Точно така.
— Предполагам — каза Мейсън, — че сержант Холкомб е имал такова голямо желание да ме залови, че е обещал на Хансел да го предпази от всичко, освен от убийство, ако Хансел му даде нещо, което би ме натопило.
— Не знам какво му е казал Холкомб — отвърна лейтенант Траг. — Знам, че искат да го видят в дирекцията.
— Кой?
— Няколко души.
— За какво?
— За едно нещо — каза Траг. — Искат да те попитат за една фалшификация.
— Каква фалшификация?
— Чекът, който Хансел е представил в банката.
— Фалшив е бил, нали?
— Банката така казва.
— Е и?
— Хансел казва, че ти си го подправил.
— Аз ли?
— Точно така.
— Е, това вече е нещо! — каза Мейсън.
— Наистина — отвърна сухо Траг.
Мейсън фиксира лейтенанта за момент и каза:
— Все още ли си в отдел „Убийства“, лейтенант?
— Да.
— Тогава как е станало така, че лейтенант, който работи в „Убийства“ е дошъл тук, за да ми поднесе официална покана да отида до полицейското управление заради обвинение във фалшификация?
— Работим заедно върху случая — каза Траг.
— Вие с Холкомб ли?
— Точно така.
— Холкомб също работеше в „Убийства“.
— Вече не работи. Понякога помага, но сега се занимава с общи работи. Вземи си шапката, Мейсън и да се поразтъпчем.
— Да предположим, че предпочета да не се разтъпквам.
— Това може да се окаже твърде зле за теб.
— Това заплаха ли е?
— И още как — каза Траг. — Виж какво, Мейсън, опитах с добро. Имаме доказателства срещу теб по обвинение във фалшификация. Подправил си чек и си го дал на Ерик Хансел.
— Това са думи на един мошеник.
— Това са думи на един мошеник — съгласи се Траг с уморен глас, — но освен това имаме и изобличителни обстоятелства. И ще открием още изобличителни обстоятелства. Имаме достатъчно, за да съставим обвинителен акт още сега. Ти се опита да поставиш много хитър капан на един изнудвач, но той се намеси в убийство и се обърна срещу теб. Ако не беше убийството, щеше да бъдеш на върха. При създалите се обстоятелства седиш върху барут.
Мейсън погледна Дела Стрийт, видя, че моливът й хвърчеше по страниците на тетрадката за стенография, докато тя записваше разговора.
— Какво казва Адисън за чека?
— Банката на Адисън каза каквото трябваше. Подписът е фалшив. При това фалшификацията не е добра. И твоят приятел, Адисън, е затънал в неприятности до ушите.
— Защо?
— Можем да докажем, че е карал по пътя, който минава на четвърт миля от мястото на убийството, точно когато е било извършено.
Мейсън каза с непринуден глас:
— Добре, Траг, да се разходим.
Той взе шапката си.
— Някакви съобщения? — попита Дела Стрийт.
— Нищо — каза Мейсън. — Ще се върна скоро.
— Може да се върне скоро — поправи го Траг.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Лейтенант Траг отвори вратата и каза на Мейсън:
— Влизай.
Адвокатът влезе в голямата, просто обзаведена стая.
Сержант Холкомб дъвчеше края на незапалена пура и седеше в дъното на дълга дъбова маса. На средата на масата Ерик Хансел с възвърнато нагло самочувствие пушеше цигара.
На другия край на масата стенограф записваше разговора.
Сержант Холкомб се усмихна, когато Мейсън влезе в стаята.
Лейтенант Траг влезе след Мейсън, затвори вратата и каза:
— Седни, Мейсън.
Сержант Холкомб каза на Хансел:
— Сега искам да повториш това, което ни каза. Просто ми кажи точно какво се случи. Искам Мейсън да го чуе.
Хансел каза:
— Признавам, че беше разтърсващо.
— Продължавай — каза Холкомб. Хансел посегна за нова цигара. Мейсън каза:
— Помни, Хансел, тези хора не могат да ти дадат имунитет. Те…
— Ти не се меси — каза Холкомб заплашително. — Ние се грижим за това! Когато чуеш целия разказ, ще запееш различна песен.
Зелените очи на Хансел се стрелнаха за миг към лицето на Мейсън.
— Правиш се на хитър — каза той саркастично.
— А ти — сряза го Холкомб — си дръж мутрата затворена, освен когато ти се говори и когато трябва да кажеш нещо, казвай само него и нищо повече! А сега край на комедията. Започвай да говориш.