Выбрать главу

— Какво искаш, Траг?

— Разбирам, че си имал спречкване със сержант Холкомб.

— Аз ли? — попита Мейсън като повдигна вежди. — Това е ново за мен.

— За Холкомб, обаче, не е.

— Не знам какво си е помислил Холкомб. Аз си мислех, че му помагам.

Той каза:

— Вбесил си Хансел.

— Каква трагедия — каза Мейсън.

— Не е трябвало да правиш това, Мейсън. Когато Хансел се е вбесил, е решил да си признае всичко.

— Така ли?

— Точно така.

— Предполагам — каза Мейсън, — че сержант Холкомб е имал такова голямо желание да ме залови, че е обещал на Хансел да го предпази от всичко, освен от убийство, ако Хансел му даде нещо, което би ме натопило.

— Не знам какво му е казал Холкомб — отвърна лейтенант Траг. — Знам, че искат да го видят в дирекцията.

— Кой?

— Няколко души.

— За какво?

— За едно нещо — каза Траг. — Искат да те попитат за една фалшификация.

— Каква фалшификация?

— Чекът, който Хансел е представил в банката.

— Фалшив е бил, нали?

— Банката така казва.

— Е и?

— Хансел казва, че ти си го подправил.

— Аз ли?

— Точно така.

— Е, това вече е нещо! — каза Мейсън.

— Наистина — отвърна сухо Траг.

Мейсън фиксира лейтенанта за момент и каза:

— Все още ли си в отдел „Убийства“, лейтенант?

— Да.

— Тогава как е станало така, че лейтенант, който работи в „Убийства“ е дошъл тук, за да ми поднесе официална покана да отида до полицейското управление заради обвинение във фалшификация?

— Работим заедно върху случая — каза Траг.

— Вие с Холкомб ли?

— Точно така.

— Холкомб също работеше в „Убийства“.

— Вече не работи. Понякога помага, но сега се занимава с общи работи. Вземи си шапката, Мейсън и да се поразтъпчем.

— Да предположим, че предпочета да не се разтъпквам.

— Това може да се окаже твърде зле за теб.

— Това заплаха ли е?

— И още как — каза Траг. — Виж какво, Мейсън, опитах с добро. Имаме доказателства срещу теб по обвинение във фалшификация. Подправил си чек и си го дал на Ерик Хансел.

— Това са думи на един мошеник.

— Това са думи на един мошеник — съгласи се Траг с уморен глас, — но освен това имаме и изобличителни обстоятелства. И ще открием още изобличителни обстоятелства. Имаме достатъчно, за да съставим обвинителен акт още сега. Ти се опита да поставиш много хитър капан на един изнудвач, но той се намеси в убийство и се обърна срещу теб. Ако не беше убийството, щеше да бъдеш на върха. При създалите се обстоятелства седиш върху барут.

Мейсън погледна Дела Стрийт, видя, че моливът й хвърчеше по страниците на тетрадката за стенография, докато тя записваше разговора.

— Какво казва Адисън за чека?

— Банката на Адисън каза каквото трябваше. Подписът е фалшив. При това фалшификацията не е добра. И твоят приятел, Адисън, е затънал в неприятности до ушите.

— Защо?

— Можем да докажем, че е карал по пътя, който минава на четвърт миля от мястото на убийството, точно когато е било извършено.

Мейсън каза с непринуден глас:

— Добре, Траг, да се разходим.

Той взе шапката си.

— Някакви съобщения? — попита Дела Стрийт.

— Нищо — каза Мейсън. — Ще се върна скоро.

— Може да се върне скоро — поправи го Траг.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Лейтенант Траг отвори вратата и каза на Мейсън:

— Влизай.

Адвокатът влезе в голямата, просто обзаведена стая.

Сержант Холкомб дъвчеше края на незапалена пура и седеше в дъното на дълга дъбова маса. На средата на масата Ерик Хансел с възвърнато нагло самочувствие пушеше цигара.

На другия край на масата стенограф записваше разговора.

Сержант Холкомб се усмихна, когато Мейсън влезе в стаята.

Лейтенант Траг влезе след Мейсън, затвори вратата и каза:

— Седни, Мейсън.

Сержант Холкомб каза на Хансел:

— Сега искам да повториш това, което ни каза. Просто ми кажи точно какво се случи. Искам Мейсън да го чуе.

Хансел каза:

— Признавам, че беше разтърсващо.

— Продължавай — каза Холкомб. Хансел посегна за нова цигара. Мейсън каза:

— Помни, Хансел, тези хора не могат да ти дадат имунитет. Те…

— Ти не се меси — каза Холкомб заплашително. — Ние се грижим за това! Когато чуеш целия разказ, ще запееш различна песен.

Зелените очи на Хансел се стрелнаха за миг към лицето на Мейсън.

— Правиш се на хитър — каза той саркастично.

— А ти — сряза го Холкомб — си дръж мутрата затворена, освен когато ти се говори и когато трябва да кажеш нещо, казвай само него и нищо повече! А сега край на комедията. Започвай да говориш.