— Не мога да ви кажа това — каза Хансел като изучаваше замислено върха на цигарата си. — Къде би означавало на двадесет мили от Канион Верд?
— Това би означавало точно срещу мястото, където е било извършено убийството — каза лейтенант Траг.
— Там е било.
Холкомб каза:
— Не го каза през цялото това време. Какво ни избърбори преди това, Хансел, за това, което момичето е казало за мъжа, който я е качил в колата?
— Казах ви. Тя има възможност да преценява колите. През нощта слуша звука на двигателя и…
— Точно така — каза Холкомб. — Какъв е бил звукът на двигателя на Адисън?
— А, това ли? — каза Хансел, след това изведнъж се съсредоточи, преценяваща предпазливост проблесна по лицето му.
Траг, който беше свикнал да се занимава с мъже от такъв род, интерпретира правилно това изражение.
— Помни, Хансел — каза той, — получаваш имунитет само в случай, че кажеш абсолютно всичко. Ако се опиташ да скриеш дори и един процент, ще те осъдим за фалшификация, а там те държим здраво!
Хансел каза:
— Не съм скрил нищо. Просто мислех.
— Е, започвай да говориш — каза Траг, — ние ще мислим.
— Сега си спомням. Не обърнах внимание по онова време. Тя ми каза, че е избрала Адисън, защото колата му й се сторила скъпа. Тя каза, че той излязъл от някакъв страничен път. След това чула как колелата пресичали дървен мост, след това колата се изкачила по едно възвишение и тръгнала към нея, а тя чула звука на превключване на скорости. Той е навлязъл в магистралата на ниска скорост и превключил на висока на около сто ярда преди да стигне до нея. Двигателят бил чист и явно добре поддържан, така че тя застанала до водостока и се обърнала така, че фаровете да осветят лицето й и си дала вид на сладка и безпомощна.
— До водостока? — каза лейтенант Траг.
— До водостока.
— И Мейсън ти е дал онзи чек?
— Мейсън ми даде онзи чек. Беше сложен в шапката ми.
— И секретарката на Мейсън сложи шапката на бюрото?
— Точно така.
Траг каза:
— Добре, Мейсън. Доста време ни разиграва. Сега те обвинявам във фалшифициране на името на Адисън върху чек. И ще задържа Дела Стрийт.
— Въз основа признанията на един мошеник?
— Точно така — каза Траг. — Той е мошеник, но разказът му има смисъл. Ти си знаел, че ако платиш на изнудвач никога няма да се отървеш от него. Досетил си се, че той има досие и че ако бъде арестуван за пробутване на фалшифициран чек, ще го притиснем и той никога няма да има възможност да използва информацията, която има. Още повече, че той никога не би могъл да обясни, тъй като ти ще си го поставил между рогата на една дилема. Той трябва да бъде или фалшификатор или изнудвач. Ако не проговори, отива в затвора за фалшификация. Ако проговори, тогава отива в пандиза за изнудвачество.
Хансел го погледна с насмешка:
— Умник — каза той на Мейсън.
— За Бога, затвори си устата! — каза Холкомб ядосано.
Телефонът звънна.
Холкомб отиде до него, вдигна слушалката и каза:
— Холкомб на телефона. Кой… Да… и какво за него?
Изведнъж той издърпа пурата от устата си и я блъсна в плювалника.
— Какво казахте? — попита той гневно.
Лицето му се изкриви от усилието, което полагаше да се съсредоточи, след което каза:
— Добре — и тръшна слушалката върху вилката толкова силно, че щеше да се счупи.
— Искам да говоря с вас, лейтенант — каза той на Траг.
Траг отвърна:
— Хайде да пипнем Адисън, да разберем коя е тази Вероника Дейл, да я изведем на пътя и да видим дали ще може да ни каже къде точно е била качена.
Холкомб кимна ентусиазирано.
— От друга страна — каза Траг, — мисля, че трябва да почакаме до довечера, преди да го направим. Ще я заведем до Канион Верд и ще я оставим да види пътя при приблизително същите условия, при които го е видяла, докато е стопирала.
Мейсън каза:
— Вие, пиленца, ще се опитвате ли да ме задържите? Ако ще го правите, най-добре напишете оплакване и издайте заповед за арест.
— Ти просто си стой там — каза Траг застрашително и след около двадесет минути ще сме се погрижили за всички ви, господин Мейсън.
Холкомб каза:
— В края на краищата, Траг, не искаме да тръгваме боси след тази работа. Най-добре е да проверим и разказа на Хансел.
Траг каза:
— Този трик е типичен за Мейсън. Знам, че Хансел казва истината. Всичко е изиграно така, както Мейсън би го направил. Той се е опитвал да предпази клиента си и не го е грижа какво трябва да направи. Той пази интересите на клиента си, а когато Мейсън започне да пази клиент, той не дава и пукната пара кой е този клиент. Предпазва интересите на учениците си. Поставя Хансел в такова положение, че да не може да говори, да не може да подкупва и никога да не може да се върне.