— Не!
— Със сигурност.
— Не го показа, когато разговарях с нея и с Адисън.
— Искате да кажете, че вие не сте го забелязал. Само една жена може да забележи подобни неща.
— По дяволите, Дела, това усложнява нещата. Ако тя разбере за Вероника, може да ревнува.
— Мисля, че знае и мисля, че ревнува.
— А Джон Адисън? — попита Мейсън. — Той влюбен ли е в Лорейн?
— Не знам за него — каза тя, — но мога да ви кажа със сигурност, че тя е влюбена в него.
Мейсън седна на ръба на масата, като заклати единия си крак и сбръчка челото си.
— Това ще усложни нещата. А Вероника?
— Тя си е същата. Адисън й казал, че трябва да тръгне с Дрейк и тя го последвала като сладко, малко агънце. Без въпроси, само подчинение. Дойде тук и аз й казах, че й търся апартамент и че когато намеря, тя ще трябва да стои в него без да се свързва с когото и да било.
— Даде ли някакви обяснения?
— Не беше необходимо. Тя беше напълно смирена. Шефе, една жена не би могла да бъде чак толкова зелена.
— Тя мисли ли, че това има нещо общо с убийството?
— Тя явно изобщо не мисли и толкова — каза Дела Стрийт. — Това просто не е логично. Момиче с такава външност трябва да е имало мъже, които да са се опитвали да я свалят. Тя би трябвало да знае как стоят нещата. Ако богат собственик на универсален магазин я качи в колата си, наеме й стая в хотел, след това й намери работа и изведнъж я извика от работа и я изпраща в апартамент, където, тя трябва да е изолирана и потайна — по дяволите, шефе, дори и едно младо, невинно момиче би се възпротивило на това.
— Никакви признаци на съпротивление?
— Само сладка невинност — каза Дела Стрийт, — фабрикувана невинност с кръгли очи.
— Изкараха ли я от хотел „Рокауей“?
— Да. Очевидно полицията не е започнала да я търси. Хората на Дрейк се уверили, че мястото не е било наблюдавано, след което я пуснали да влезе, да си плати сметката, да вземе малката си чанта и да напусне хотела.
— Не е ли натрупала още багаж?
— Очевидно не. Повечето жени в подобни ситуации биха накарали Адисън да одобри някоя кредитна сметка и биха си набавили дрехи. Това момиче ми прилича на изпечена пътничка. Това, което тя може да направи с няколкото нещица, които има в онова малко куфарче е просто изумително. Разбира се, дрехите й са леки и се опаковат лесно. Шефе, казвам ви, че има нещо нередно около това момиче.
— Добре — каза Мейсън, — ще отида да я огледам и то добре. Апартамент 13-Б?
— Точно така.
— Колко дълго можем да го задържим?
— Една седмица. Момичето, което го дава под наем е в Солт Лейк. Обадих й се и й обясних отчасти обстоятелствата. Казах й, че просто се налага да вземем апартамента за едно момиче и че ще плащаме по двадесет долара на ден и ще възстановим всички повреди. Тя подскочи при възможността.
— Добре — каза Мейсън. — Ще отида да видя как се справя Вероника в новото си жилище. Мислиш ли, че има някаква представа, че е извадена от обръщение заради убийството?
— Не знам какво мисли — каза Дела Стрийт. — Аз мисля, че това е театър. Едно момиче не може да бъде толкова тъпо!
— Толкова наивно?
— Толкова тъпо!
— Може би нямат бащински настроени женкари в малкия град, където е израснала.
— Имат филми. Имат списания. Имат радио. И дори и да нямат женкари, които да живеят в разкош, бас държа, че имат женкари.
Мейсън каза:
— Е, аз ще отида да погледна малкото агънце.
— Хитрото малко агънце, ако питате мен — каза Дела Стрийт, — което се разхожда извън кошарата, блее безпомощно, гледа с малките си очи в очакване на вълка. За Бога, много съм мнителна! Какво да направя.
Мейсън се усмихна:
— Ще погледна.
Дела Стрийт каза:
— Ако искате един съвет, вземете свидетел.
— Свидетел или придружител?
— И двете.
— Може би ще стигна по-надалеч ако съм сам.
— Може да стигнете твърде далеч. Помнете, шефе, не знаете какво може да каже. И ако го каже с невинната си непросветеност…
— Разбрах намека — каза Мейсън. — Вземи бележника си и ела.
Дела Стрийт взе бележника си, бутна го в чантата си и придружи Мейсън два етажа надолу до апартамент 13-Б.
Мейсън почука на вратата.
Вероника Дейл я отвори широко.
За секунди на лицето й се изписа някакво изражение, но то беше само за един миг. Беше трудно да се разбере дали беше разочарована или изненадана.
— О, господин Мейсън! — каза тя. — Толкова е мило от ваша страна, че идвате да видите апартамента ми. Тук е абсолютно прекрасно. Не знам как да благодаря на господин Адисън за…