— Ти имаше ли нещо против?
— Дотолкова, доколкото държеше ръцете си далеч от мен, беше ми — беше ми дори приятно. Толкова ли е ужасно това, господин Мейсън?
Дела Стрийт вдигна поглед от бележника си, улови погледа на Мейсън и му намигна леко.
— Това зависи — каза Мейсън. — Защо ти хареса, Вероника?
— Беше толкова различно от това, което се случва в малките градчета, начина, по който го правеше и всичко останало. Беше — просто беше умно. След това той започна да ме опипва и на мен ми се искаше да изпищя. Исках просто да изляза веднага от колата.
— И какво направи?
— Изключих стартера, грабнах ключа и, разбира се, колата спря. Отворих вратата и изскочих навън. Той не можеше да хукне след мен и да ме хване, защото не можеше да остави колата си по средата на пътя и да хукне да бяга.
— Ти какво направи, след като изскочи навън?
— Хвърлих му ключовете и — ами това е всичко. Просто му хвърлих ключовете.
— И след това?
— Той каза много неща, но, разбира се, мъжете правят това, когато са разочаровани.
— Как — попита Мейсън — разбрахте толкова много за мъжете?
— Аз… аз говоря с разни хора.
— А стопирането, откъде знаехте как да се справите с вълк?
— Едно момиче ми каза. Предполагам, че оттам ми е дошла идеята да пътувам на стоп. Това момиче беше едно от малкото приходящи пътници, които се отбиваха в ресторанта и тя ме заговори. Търсеше място, където да прекара нощта. Божичко, господин Мейсън, тя беше наистина смела. Имаше само около два долара и петдесет цента. Беше се движила само на стоп и щеше да продължи да се движи на стоп. Тя каза, че ще се справи някак си. Аз си мислех, че едно момиче трябва да бъде — е, нали знаете, лошо момиче, за да върши такива неща. Но тя ми каза, че не е необходимо да го правиш, че почти всички мъже се държат като джентълмени и някои от тях дават пари, за да помогнат. Попитах я за лошите и тя ми каза за трика със стартера. Тя каза, че винаги, когато влиза в кола, първото нещо, което прави е да забележи стартера и когато нещата станат непоносими тя може винаги да се пресегне и да изгаси мотора, да обърне ключа и да спре колата, след това да излезе и да чака друг превоз.
— И ти точно това направи през онази нощ, преди господин Адисън да те качи в колата си.
— Да.
— Помниш ли мястото, където те качи?
— Да, точно до един водосток.
— Сега, кажи ми точно какво се случи.
— Е, аз слязох от колата. Този мъж беше доста злобен и каза много неща, но след това потегли. Предполагам, че съм вървяла около миля и всеки път, когато чуех да идва кола, се скривах в храстите. Мислех си, че може да е онзи мъж.
— Колко време продължи това?
— Около тридесет, четиридесет и пет минути.
— След това?
— След това се изморих и осъзнах, че не мога да продължавам така и седнах до водостока.
— Колко коли пропусна след като седна?
— Николко. Колата на господин Адисън беше първата, която мина.
— Слуша ли звука на мотора?
— Да. В интерес на истината, господин Мейсън, колата на господин Адисън беше в някакъв страничен път. Чух я да пали, след това тя потегли по път, който беше малко или много успореден на магистралата и след това чух колелата по дървения мост и как колата се изкачи до магистралата, спря и отново потегли. Чух как шофьора сменя скоростите и звука на мотора и — ами, бях достатъчно изморена, за да поема всякакъв риск.
Мейсън погледна към Дела Стрийт:
— Колко време седяхте до водостока, Вероника?
— Не знам. Четири-пет минути. Нямаше много движение по онзи път в този час. Той е един от главните пътища, но не най-главния.
— Докато бяхте там чухте ли нещо, което е можело да бъде изстрел?
— Не изстрел — каза тя. — Някой си имаше неприятности с колата. Моторът се задави четири-пет пъти.
— Къде? — понита Мейсън.
— Някъде встрани от пътя. Божичко, господин Мейсън, може да е била колата на господин Адисън. Не знам. Беше някъде в онази посока.
— Чу ли я да се дави?
— Да, пет или шест пъти.
— Опиши това, което чу — каза Мейсън. — Един силен звук ли беше и след малко още един и…?
— Не, всички се чуха почти едновременно. Спомням си, че се зачудих защото обикновено се чуват такива звуци когато камион слиза надолу по хълм или нещо такова. Когато някой запали кола и моторът се задави, между отделните звуци има интервали.
Мейсън огледа лицето й. Тя посрещна погледа му със спокойно откровение и абсолютна невинност.
— Ти не каза нищо за тези звуци, когато говорих с теб преди това.