— Не мислиш, че Адисън го е убил, нали?
Мейсън каза:
— Адисън не е такъв човек. Той е импулсивен, раздразнителен и нервен. Но е свикнал да преценява последствията.
Мейсън се настани в удобния мек фотьойл, с възглавнички и тъкмо се протягаше за цигара, когато телефонът звънна.
Дела Стрийт вдигна слушалката и каза:
— Да… ало… о, здравей, Пол… да, тук е. — Тя подаде слушалката на Мейсън и каза: — Дрейк иска да разговаря с теб.
Мейсън, хванал телефона и слушалката в една ръка се протегна за кибрит с другата, запали цигара и каза по посока на слушалката:
— Да, здравей, Пол.
Дрейк каза:
— Пери, скрий Вероника. Полицията е на път да разпита Дела. Имат информация…
— Закъсня, Пол. Вече бяха тук — каза Мейсън.
— Откриха ли нещо?
— Да, Вероника.
— Лошо! Тя ще говори.
— Точно така. Холкомб и Траг я взеха в…
— За нещо са се наежили, Пери. Възможно е да са намерили топла следа, а Холкомб не би пропуснал случая да те натопи. Пази се.
— Ще се пазя — каза Мейсън и затвори.
Дела Стрийт взе телефона от ръката му и го постави обратно върху шкафа. Мейсън каза:
— Пол Дрейк се е сетил за нещо, Дела. Каза, че Холкомб може да се опита да ме натопи. Дали някой е отворил вратата ти с резервен ключ или ти си оставила отключено, отговорът може да е един и същ. Хайде да по огледаме.
— Не си мислиш, че те…
— Биха могли да поставят подслушвателни устройства — довърши Мейсън. — Хайде да огледаме.
Той започна да наднича зад картини, над стени, да мести възглавнички. Дела се присъедини към него.
— Не мога да намеря нищо — каза след известно време Мейсън. — Все още не ми е ясно. Той обърна една от възглавниците на големия стол.
— О, о! — възкликна той. Тя се втурна към него.
— Какво има?
Под възглавницата се мъдреха шест 38 калиброви патрона.
Какво е това? — попита Дела Стрийт.
— Това — каза Мейсън — представлява прикрито доказателство.
— Сержант Холкомб ли ги е поставил тук?
— Освен ако Вероника не е седяла в този стол и не ги е пъхнала — или Лорейн Ферел. Ти каза, че тя е идвала тук.
— Да, но само за няколко минути.
— Приближавала ли се е до този стол?
— Да. Седна там за няколко секунди.
— А Вероника седна тук?
— Да.
Мейсън се намръщи, замислено.
— Какво ще правим? — попита Дела.
— Ако това е клопка трябва да се обадим в полицейския участък и да съобщим, че сме намерили тези патрони. Това ще постави сержант Холкомб на мястото. Ако не е клопка и някой е оставил доказателството тук ще трябва да се опитаме да се отървем от него без да ни хванат.
— А ако ни хванат докато се отърваваме от доказателството?
— Тогава сме загазили?
— Как можем да разберем дали е клопка или не?
— Това е сложното. Много ми се иска да знам дали беше заключила вратата преди да слезем до апартамент 13-Б.
— На мен също.
— Може просто да си забравила да я заключиш.
— Да.
— Склонен съм да мисля, че си забравила да я заключиш — каза Мейсън.
— Сигурен съм, че само затворихме вратата. Тогава разговаряхме и не си спомням да си пускала резето.
— Какво ще стане, ако се обадите в полицията и им кажете, че сте намерил тези патрони в апартамента? — попита Дела Стрийт.
Мейсън каза:
— Това ще довърши нашия клиент, Дела. Ако аз наистина се бях опитал да скрия доказателството, нямаше да бъда толкова глупав, че да го сложа в твоя апартамент. Но тези, които четат вестници не биха разсъждавали така. Заглавията ще крещят на първа страница: „Адвокатът на Адисън предава доказателство! Полицията намира празни гилзи в апартамента на секретарката на Мейсън!“
Дела Стрийт потръпна и каза:
— За Бога, шефе, след като споменахте тези заглавия сякаш са ми пред очите.
Мейсън каза:
— А ако е капан на полицията и аз се опитам да изкарам доказателството извън апартамента и полицията ме залови… имаш ли някакъв здрав ластик тук, Дела?
— Да, няколко дебели ластика, които използвам за ръкописите. Донесох си ги от канцеларията.
— Дай ми два.
— Какво ще правите?
— Ако е капан — каза Мейсън, — ще се опитаме да се измъкнем. Донеси и малко въже, Дела, ако обичаш.
Мейсън премести един стол от масата до прозорците. Отвори прозореца, закрепи двата ластика на стола и каза:
— Преди бях много добър в тези неща, Дела.
Той постави един от патроните на импровизираната прашка, след като почисти всички възможни отпечатъци от него. Издърпа ластика назад, прицели се към отдалечената част на един празен паркинг и пусна. Празният патрон изсвистя и проблесна през въздуха, но попадна точно в съседния паркинг.
Мейсън подложи останалите пет патрона на същата процедура, след което демонтира прашката и затвори прозореца.