ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Мейсън, който вървеше напред-назад из кабинета си, каза на Пол Дрейк:
— Дявол да го вземе, Пол, тази жена трябва да е някъде. Обзалагам се, че тя държи важен ключ към загадката. Между другото, чекът, който тя ми даде от банката в Индианаполис, беше фалшив. Обадих се на банката, за да взема адреса й. Тя няма сметка там. Никога не са чували за Лора Мейл Дейл.
— Не мога да я намеря — каза Дрейк. Мейсън отново закрачи в кабинета си.
— Какво стана с Вероника? — понита Дрейк.
— Тъкмо взе да става интересно и ни прекъснаха. Телефонът звънна. Мейсън грабна слушалката, извика „ало“ и чу гласа на Дела Стрийт, който каза:
— Наблюдавам през прозореца, шефе. Всички тръгнаха нанякъде. Вероника беше с чантата си и тръгна с полицейската кола.
— И никой не дойде да претърси жилището ти?
— Не още.
— Добре, Дела, дръж ме в течение. Ще бъда тук в кабинета известно време.
Мейсън затвори и каза:
— Всички са напуснали блока. Вероника е с тях. Повече няма да видим това маце, докато не го поставят на свидетелската скамейка.
— Какво ще правиш с Адисън? — попита Дрейк. — Той ще проговори ли?
— Не и преди да застане на свидетелската скамейка.
— Това усложнява нещата.
Мейсън кимна.
— Ще се опиташ ли да позабавиш нещата?
— Страхувам се, Пол. Не мога да разчитам дълго на Адисън. Той ще се срине, по един или по друг начин. Или ще получи нервно разстройство или ще забрави за предпазливостта и ще проговори.
— Какво ще стане ако проговори?
— В неговото положение, Пол, той не трябва да говори.
— Той не го е направил, нали?
— Не.
— Не може ли да каже истината?
— Не.
Телефонът звънна. Мейсън вдигна слушалката и каза:
— Ало… да, тук е.
Обърна се и каза:
— За теб е, Пол.
Дрейк взе телефона и каза:
— Ало — слуша известно време, след това каза, — Как така…? А, да… чакай малко, ще го взема… какво?… по дяволите!… свържи ме с него… ало, Франк… какво става?… кажи ми останалото. Добре. Стой там.
Дрейк затвори и каза на Мейсън.
— Това е странно.
— Кое?
— Полицията има друг свидетел, мъж, който живее на около половин миля разстояние от фермерската къща. Не вижда мястото оттам, където живее, но е знаел, че е било продадено. И вторник вечерта е чул шест изстрела от фермерската къща. Разбира се, Пери, все старата история. Когато чул експлозиите си помислил, че е мотора на някой камион, който е спрял на магистралата, но съпругата му настояла, че някой стреля. Така че той си записал часа.
— Колко е било?
— Точно девет без десет.
— Нещо за последователността на изстрелите?
— Да, първо е имало един изстрел, почти непосредствено след него втори, след това интервал от две-три секунди и после още четири.
Мейсън запали цигара, намръщено погледна пламъка преди да го изгаси.
— Още едно нещо — каза Дрейк. — Има една млада жена в универсалния магазин, миловидно хлапе, както разбирам, добре оформено и стилно. Едгар Ферел я е поканил да отиде до фермерската къща в петък вечер. Казал й, че ако отиде и си поговори с него ще означава много за нея. Обещал й да я повиши в работата.
— Петък вечер? — възкликна Мейсън.
— Точно така.
— Как се казва, Пол?
— Мърна Рали.
Мейсън каза:
— Искам да говоря с нея.
Дрейк поклати глава и каза:
— Няма начин, Пери. Говорила е с моя човек и след това е говорила с полицията. Полицията й е затворила устата. Не можеш да я накараш да говори по никакъв начин, но моят служител говорил с нея преди полицията. Сега пише доклад в канцеларията. Искаш ли да се видиш с него?
— И още как — рече Мейсън. Дрейк каза:
— Ще отида да го доведа. В моя кабинет е.
Той напусна канцеларията на Мейсън, тръгна надолу по коридора и се върна след няколко минути с представителен млад мъж, добре облечен, делови и който със сигурност се харесва на жените.
— Франк Съмървил — каза Дрейк. — Това е моят шейх. Давам му случаи, в които трябва да се интервюират впечатляващи млади жени. Накарах го да обиколи универсалния магазин като клиент. Просто да поклюкарства.
Дрейк кимна на Съмървил и каза:
— Разкажи му, Франк.
Съмървил направи характерен драматичен жест, прокарвайки дългите си подвижни пръсти през тъмната си, чуплива коса, която стоеше на естествени лъскави къдрици над челото му.
— Господин Дрейк ме инструктира да се разхождам из универсалния магазин, да купувам дреболии, да задавам въпроси и да се опитам да накарам момичетата да клюкарстват. Естествено аз обикалях и избирах щандове, на които нямаше много хора. Избягвах навалицата.