— Изнудване? — попита Дрейк.
— Засега това е отговорила. Това я прави съучастничка на Ерик Хансел, но ако това е картинката, са нямали нужда от майка. И все пак майката се появява и ми казва, че Вероника била на осемнадесет.
— Вероятно са възнамерявали да използват майката в случай, че планът със скитничеството се провали — каза Дрейк.
— Възможно е. Искам да говоря с майката и искам да го направя преди полицията. Знаеш ли, Пол, цялата работа може да не е била толкова случайна, колкото изглежда. Вероника може да е била примамка за Адисън. Хансел може нарочно да се е целил в едър дивеч… Намери ми тази майка. Трябва ми. Провери съдружниците на Хансел, провери досието му и се заеми с това бързо!
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Вестникарски репортери обсадиха Пери Мейсън, докато адвокатът влизаше в съдебната зала на съдията Кийтли.
Съдът все още не заседаваше, но поради важността на делото стаята беше задръстена от наблюдатели. Всяко място беше заето и преливащ кръг от любопитни се простираше в полукръг около стените.
Съдията Пол М. Кийтли влезе в съдебната зала.
Един съдебен пристав почука с чукчето си и обяви, че съдът започва да заседава.
Съдията Кийтли се настани зад скамейката, огледа тълпата в залата, хвърли поглед към едрата фигура на Хамилтън Бъргър, прокурора, след това към Пери Мейсън.
Друг съдебен пристав отвори една врата и въведе Джон Адисън в стаята. Той изглеждаше, като че ли не беше спал откакто полицията беше открила тялото на Ферел.
Докато милионерът от универсалния магазин вървеше стегнато и смутено към масата, където беше седнал Мейсън, съдебната зала внезапно зажужа от шептящи разговори.
Съдебният пристав почука с чукчето си. Мейсън постави непринудено ръка върху рамото на Адисън, усмихна се и каза с тих глас:
— Усмихни се, по дяволите!
Адисън направи някаква изкривена гримаса.
— Така е по-добре — каза Мейсън.
— Дело на народа срещу Адисън — обяви съдията Кийтли. — От сега нататък започва да тече времето за предварителното разглеждане на делото. Готови ли сте, господа?
— Страната на обвинението е готова — обяви Хамилтън Бъргър войнствено и надуто.
— Страната на защитата е готова, Ваше благородие — каза Мейсън.
Хамилтън Бъргър се обърна, за да извика първия си свидетел.
Мейсън използва този драматичен момент.
— Ваше благородие — каза той, — пуснали сме призовка за Вероника Дейл. Доколкото знам, тя е задържана без право на комуникации от полицията и заради това беше невъзможно да се изпълни тази призовка. От гледна точка на факта, че тази личност е свидетел на защитата, ние смятаме, че е справедливо съдът да инструктира полицията, че този свидетел трябва да присъства на това разглеждане или да ни бъде дадена отсрочка, докато присъствието на този свидетел стане възможно.
Хамилтън Бъргър погледна Мейсън насмешливо.
— Ще бъде тук — каза той. — Не се тревожете. И нейните показания ще бъдат от страна на обвинението.
Карл Б. Найт, асистент на обвинителя и един от най-агресивните млади помощници на Бъргър, се усмихна одобрително на Бъргър и прошепна нещо, което накара суровите устни на Бъргър да омекнат в лека усмивка. Бъргър облегна масивното си тяло във въртящия се стол на съвещателната маса.
Съдията Кийтли каза:
— Доколкото разбирам, господин Мейсън, вие няма да пожелаете да знаете какви показания ще даде този свидетел, но ще се задоволите с уверението на обвинението, че този свидетел ще бъде тук и вашата молба за отсрочка се оттегля?
— Да, Ваше благородие.
Съдията Кийтли кимна и каза на Хамилтън Бъргър:
— Извикайте вашият първи свидетел, господин адвокат.
— Чарлс В. Нефс — обяви Бъргър.
Чарлс Нефс се оказа областния шериф, който, както той свидетелства, е бил дежурен през нощта на единадесети. През онази вечер, малко преди полунощ е било получено обаждане от обвиняемия, Джон Рейсър Адисън, който е заявил, че той, заедно с Лорейн Ферел, вдовица на Едгар 3. Ферел, са на еди коя си бензиностанция, за да се обадят от най-близкия телефон, че са открили мъртвото тяло на Едгар Ферел.
— Какво направихте? — попита Хамилтън Бъргър.
— Отидох до мястото, където…
— Сам? — прекъсна го Хамилтън Бъргър.
— Не, господине. Взех друг помощник със себе си и един частен детектив на име Пол Дрейк, който беше в канцеларията ми по онова време и който задаваше въпроси…