— Момент — прекъсна го Мейсън. — Всички разговори между Пол Дрейк и този свидетел, които са се състояли без присъствието на обвиняемия, не могат да служат като обвинение срещу него.
— Точно така — отсъди съдията Кийтли.
— Ваше Благородие, мисля, че ситуацията е малко странна — каза Хамилтън Бъргър, — дотолкова, доколкото мисля, че може да бъде доказано, че Пол Дрейк, от законна гледна точка, е бил агент на обвиняемия.
— Можете ли да го докажете? — попита Мейсън.
— Мога да представя факти, от които това може да бъде заключено.
— Можете ли да го докажете? — повтори Мейсън. Съдията Кийтли почука но масата:
— Няма нужда от разгорещени разговори между адвокатите — каза той. — Съдът произнесе своето становище. Становището се запазва. На свидетеля няма да бъде позволено да дава показания за разговори с трети човек без присъствието на обвиняемия, освен ако първо не бъде установена някаква връзка между този човек и обвиняемия. Продължете с показанията, господин Нефс.
Нефс продължи:
— Отидох на мястото, където чакаха Адисън и госпожа Ферел. Това беше една бензиностанция на около миля и половина разстояние от една стара фермерска къща. В тази фермерска къща…
— Момент — прекъсна го Хамилтън Бъргър, — мисля, че можем да изнесем карта и да изясним ситуацията. Ето една карта, която ще ви помоля да огледате и да посочите къде точно сте отишли. Предполагам, господин Мейсън, че ще приемете тази карта да се използва сега с уговорката, че по-късно ще покажа, че картата е точна, и ще покажа тази част от страната, която тя има претенции да изобразява.
— Приема се — каза Мейсън. Нефс продължи:
— Да, мога съвсем спокойно да посоча пътя, по който тръгнахме на тази карта. Тръгнах по тази магистрала, която ще отбележа с молив, до точката, която ще отбележа на тази карта с номер едно и ще го оградя.
— Това бензиностанцията ли беше? — попита Бъргър.
— Това беше бензиностанцията, където господин Адисън и госпожа Ферел чакаха — каза Нефс.
— След това какво се случи?
— След това взех госпожа Ферел и господин Адисън. Те ме насочиха към къщата, където са открили тялото на Едгар Ферел.
— Показвам ви поредица от снимки и ви питам дали ги разпознавате.
— Да, сър. Тези показват къщата, където бе открито тялото. Показват я от различни посоки. Тялото беше открито в тази стая близо до югозападния край на къщата, както показва тази снимка.
— Вие ли направихте тези снимки?
— Не, но присъствах, когато бяха направени.
— Разгледахте ли ги?
— Да.
— Какво изобразяват като цяло?
— Изобразяват състоянието на фермерската къща отвън и отвътре. Показват околностите, стаите, терена точно такива, каквито ги видях, когато пристигнах.
— Да обозначим снимките и да ги представим като доказателство — каза Бъргър.
— И стаята, в която е било открито тялото, както се вижда на снимката, може да бъде отбелязана с кръг — каза Мейсън. — Съгласни сме снимките да се използват като доказателство.
— Прозорецът на онази спалня е показан на снимката — добави Бъргър.
Имаше моментно прекъсване, докато се отбелязваха снимките, след което Бъргър продължи с разпита:
— Какво открихте, господин Нефс?
— Влязох в къщата с тези хора. Предупредих ги да не пипат нищо. Те ми съобщиха, обаче, че вече са оставили доста отпечатъци върху разни предмети. Качих се по стълбата до тази спалня и като отворих вратата намерих тяло на пода.
— Можете ли да опишете положението на това тяло?
— В колата имах фотоапарат. Направих снимка на тялото.
— Ще покажете ли тази снимка, ако обичате? Нефс извади снимката и тя беше маркирана и приета като доказателство.
— Забелязахте ли нещо друго в стаята?
— Да, сър. Доста неща.
— Какви бяха те?
— Имаше газова лампа, която беше изгасена с помощта на копче, което регулира клапата, така че газта е била спряна. Лампата беше почти пълна. Имаше дупка от куршум на прозореца и аз…
— Думите „дупка от куршум“ бяха заключение на свидетеля, Ваше благородие — каза Мейсън.
Съдията Кийтли кимна с глава. Хамилтън Бъргър каза раздразнено:
— Добре, добре. Ако адвокатът предпочита да бъдем технически точни, ще премахнем думата „куршум“ и ще оставим само дупка в прозореца. Каква беше тази дупка, господин Нефс?
Нефс се усмихна и каза:
— Кръгла, господин Бъргър, почти същата големина като 38 калибров куршум.
Наблюдателите в съдебната зала се засмяха одобрително и съдията помоли за тишина.
— Имате ли снимки на тази дупка в прозореца?