— И какво показват тези отпечатъци? Мисля, че е редно да ни кажете като специалист в тази област.
— Следите показаха, че отпечатъците са абсолютно идентични. Не може да има никакво съмнение.
— Носите ли тези снимки?
— Да, сър.
— Покажете ги.
Снимките бяха показани и взети като доказателство. Беше очевидно, че съдията Кийтли беше дълбоко впечатлен от неоспоримото доказателство за идентичността на гумите.
— Забелязахте ли направата на гумите на автомобила на обвиняемия?
— Да. Да, сър. Както може да се види от отпечатъците, гуми А и Г са с еднакви отпечатъци и гуми Б и В са също идентични. Всяка една е оставила ясен отпечатък.
— Можете да разпитате свидетеля — каза Хамилтън Бъргър.
Мейсън посочи стъклото, което е било отделено от прозореца.
— Лично ли отделихте стъклото? — попита той.
— Да, сър.
— И сега е в същото състояние, както когато го видяхте за пръв път на прозореца?
— Да, сър. С изключение на това, че е извадено. Следователно има белези от стъклореза по края…
— Разбирам — каза Мейсън. — Говоря само за дупката от куршум и за пукнатината около нея.
— Да, сър.
— Тези пукнатини са с дължина два-три инча?
— Да, сър.
— И следват сравнително еднакъв образец?
— Да, сър.
— Между другото — каза Мейсън, — коя страна на стъклото е била отвътре, от страна на стаята?
Свидетелят се усмихна, поклати глава и каза:
— Не мога да ви кажа, господин Мейсън.
— Не сте сметнал за необходимо да отбележите това на стъклото когато сте го извадил?
— Не, сър. Едната страна на стъклото е идентична с другата.
— С изключение на това, че едната е отвътре — каза Мейсън, — а другата е отвън.
Хамилтън Бъргър каза с тон на горделива досада:
— О, с уважението на съда, такова разпитване едва ли е допустимо. „Едната страна на стъклото е отвътре, другата е отвън“. Какво значение има? Това са празни приказки.
— Какво стана с останалото стъкло? — попита Мейсън.
Свидетелят погледна колебливо Хамилтън Бъргър.
— Мисля, че мога да отговаря на този въпрос — каза Бъргър. — Рамката беше свалена. Останалото стъкло беше използвано за тестове в полицейската лаборатория.
— Какви тестове?
— 38 калиброви куршуми бяха изстреляни през него — каза Хамилтън Бъргър, — за да се измери диаметърът на дупката. Мисля, че свидетелят видя тези тестове.
— Видяхте ли ги? — попита Мейсън.
— Да.
— И — каза Хамилтън Бъргър победоносно, — размерите на дупките, оставени от куршумите, бяха идентични с размерите на дупката в стъклото, което беше представено като доказателство. Пукнатините са почти идентични.
— Ще представите ли и тях като доказателство? — попита Мейсън.
— Не виждам причина да го направя — каза Бъргър. — В интерес на истината вярвам, че стъклото е било унищожено, след като са били направени измерванията. Обаче са направени снимки на дупките в стъклото и вярвам, че е било направено усилие да се запази малко от стъклото. Мисля, че свидетелят е запознат с това.
Нефс каза:
— Стъклото не можеше да бъде запазено. Дупките бяха твърде близко до края и когато бе направен опит да се изреже още малко стъкло, то се счупи.
— Това е всичко — каза Мейсън. — Нямам други въпроси.
Бъргър, очевидно учуден от краткостта на разпита, извика следващия си свидетел, специалист по отпечатъци, който е прегледал къщата внимателно за отпечатъци.
Този свидетел даде показания, че е намерил многобройни отпечатъци на обвиняемия, Джон Рейсър Адисън и освен това, други отпечатъци, които още не са били идентифицирани, но които той мисли, че са направени от две различни и все още неидентифицирани жени.
При кръстосания разпит Мейсън се погрижи снимките на тези отпечатъци, които бяха толкова ясни, че идентификация и сравнение бяха възможни, да бъдат предадени като доказателство.
Следващият свидетел на Бъргър беше Франк Парма, който, както изглежда, беше също така и помощник-шериф.
— Вие пристигнахте в къщата на Ферел на дванадесети сутринта? — попита Бъргър.
— Да, сър.
— По кое време?
— Около един часа сутринта.
— И сте направил някакво специално разследване там?
— Да, сър.
— И намерихте ли нещо вследствие на това разследване?
— Да, сър.
— Какво беше то?
— 38 калибров „Смит и Уесън“ револвер, номер 8–64805.
— Можете ли да го опишете?
— Беше 38 калибров револвер „Смит и УВесън“ с шестинчова цев. 38 калибровият револвер беше в рамка на 44 калибров и беше доста тежък.
— Къде го прибрахте?
— Ако мога да се отнеса към картата — каза свидетеля като вдигна една от картите, които бяха приети като доказателство, — намерих го на осемдесет и седем фута разстояние от основите на къщата, на едно място непосредствено срещу прозореца на стаята, където беше намерено тялото. Разстоянието беше осемдесет и седем фута и два инча от основите на къщата до най-близката точка. Пистолетът лежеше сред скалите в сухото корито на извора. Имаше върбови храсти непосредствено до него и пистолетът беше добре прикрит между тези малки, заоблени от извора камъни, които бяха средно между два и двадесет и четири инча в диаметър.