— Това е всичко — отсече Бъргър към Мейсън. — Питайте. Кръстосан разпит.
— Нямам въпроси — каза Мейсън.
— Извикайте Джордж Малдън — каза Бъргър. Джордж Малдън беше набит, компетентен мъж със сух, съскащ глас, той беше нисък, частично плешив и тръгна хладнокръвно към свидетелската скамейка, където се закле, зае мястото си, даде името и адреса си на докладчика и погледна към Хамилтън Бъргър в очакване.
— Вашата професия, сър?
— Помощник-шериф съм.
— От колко време сте помощник-шериф?
— Двадесет и три години.
— През това време специализирал ли сте в определена област на разследване на престъпления?
— Да.
— И коя е тя?
— Науката балистика и науката за отпечатъци.
— Какъв опит имате в областта на балистиката?
— Изучил съм повечето от стандартните учебници по предмета. Посещавал съм лекции в полицейското училище и имам повече от четиринадесет години личен опит.
— Показвам ви куршума, който д-р Лорето току-що разпозна като фаталния куршум, и който е бил приет като доказателство, и ви моля да огледате този куршум и да кажете дали сте го виждал преди.
— Да, сър.
— Какъв е този куршум?
— Този куршум е 38 калибров оловен куршум. Направен е от фирмата „Пийтърс“ и е бил изстрелян от 38 калибров пистолет.
— Обръщам вниманието ви върху определени белези близо до основата на куршума и ви питам какви са те?
— Това са белези от цевта на пистолета, който е изстрелял този куршум.
— Има ли начин да се идентифицира пистолета, който е изстрелял този куршум?
— Да, сър, има.
— Моля ви да го опишете накратко пред съда.
Малден се обърна към съдията.
— Всяка цев — каза той — има определени отличителни белези, които се поставят от производителя, например, брой вдлъбнатини, тяхната форма и размери. Като добавка към това, всяка цев има свои определени особености, малки дефекти на метала, които на свой ред оставят многозначителни одрасквания върху куршума, който е изстрелян през цевта с огромната сила на газовете под налягане зад нея. Тези белези са точно толкова индивидуализирани, колкото и отпечатъците от пръсти.
— Направихте ли някакъв опит да огледате патрона и да идентифицирате оръжието, което го е изстреляло?
— Да, сър.
— Какво направихте?
— Взех 38 калибровия револвер „Смит и Уесън“, който беше приет като доказателство, заредих го с патрони „Пийтърс“, които бяха идентични с този фатален патрон по отношение на тегло и размери. Изстрелях няколко от тях в кутии пълни с памук. След това извадих патроните и ги сложих под микроскоп за паралелно сравняване.
Този микроскоп се състои от два отделни микроскопа, които са свързани по такъв начин, че разни предмети могат да бъдат поставени във всеки микроскоп и да бъдат завъртани на въртящи се маси, така че образите, които са наложени да могат да бъдат сравнени. Очевидно, ако двата образа заемат идентични точки, те се сливат в един образ.
По този начин аз поставих фаталния патрон и един от патроните, използвани при опита в такова положение, че всеки белег и отпечатък, всяка драскотина да си съвпаднат напълно.
Нося снимки, които показват основата на фаталния куршум и върха на куршума от опита, поставени един върху друг, така че белезите и драскотините си съвпадат напълно. С други думи, всяка драскотина и вдлъбнатина изглеждат като продължени, и все пак снимката изобразява два куршума. Виждате напречната линия, която отбелязва долната част на фаталния куршум и горната част на другия. И все пак, тези линии така съвършено си съвпадат, че това изглежда като снимка на един единствен куршум. Това е стандартния начин да се покаже идентичност и сходство на одрасквания и белези от цев.
Малден извади снимките, подаде ги на Бъргър, който ги предаде на Мейсън и след това помоли да бъдат приети като доказателство.
— Някакви забележки? — попита съдията Кийтли.
— Никакви, Ваше благородие.
— В такъв случай те ще бъдат приети като доказателство и ще бъдат отбелязани със съответните номера.
— Разпитвайте — каза Бъргър. Мейсън се изправи за кръстосан разпит.
— Вие казахте, че сте специалист в областта на отпечатъците.
— Да, сър.
— Следователно, вие без съмнение сте огледал мястото за отпечатъци?
— Да, сър.
— И открихте ли отпечатъците на обвиняемия Джон Рейсър Адисън?
— Да, сър.
Хамилтън Бъргър се усмихна самодоволно.
— И отпечатъците на Лорейн Ферел, вдовицата на починалия?
— Да, сър.
— И също така, открихте отпечатъци, които смятате, че принадлежат на жена, нали?
— Да, сър, мисля, че са отпечатъци на две жени.