Мейсън каза спокойно:
— С други думи, отидохте при господин Адисън, за да го изнудите, нали?
Свидетелят погледна Мейсън в очите. Поведението му беше оскърбително.
— Да — каза той, — и ако вашият клиент не се беше опитал да се прикрие, защо щеше да ми плати две хиляди долара?
— Да прикрие какво? — попита Мейсън.
— Вие би трябвало да знаете.
— Не знам. Питам вас.
— Да прикрие факта, че се е заигравал с руса сладурана, която е била на пътя в нощта на убийството.
— Кой факт мислите, че е искал да прикрие, като ви е платил?
— Вероятно и двата.
— Това е, което вие си мислите.
— Да.
— Следователно сте знаел за убийството, когато сте отишъл да го изнудвате?
Хансел изведнъж опули очи.
— Знаехте ли? — настоя Мейсън.
— Не!
— Защо тогава казвате, че сте мислел, че ви плаща две хиляди долара, за да прикрие факта, че е бил на онзи път в нощта на убийството?
— Така мисля сега.
— Но не мислехте така тогава?
— Не.
— По онова време не сте знаел нищо за убийството?
— Разбира се, че не.
— Опитвал сте се да го изнудите, защото се е сприятелил с млада жена?
— Наел й стая в хотел — каза Хансел с поглед, отново насочен към Мейсън.
— И сте направил сделка с кабинета на областния прокурор, според която ще получите имунитет за изнудването, ако дадете показания по случая?
— Не съм правил никакви сделки.
— Но сте постигнал такова споразумение?
— Да предположим, че е — каза Хамилтън Бъргър. — Изнудването е леко престъпление в сравнение с убийството. Щатът е склонен да пренебрегне маловажни нарушения на закона, за да залови онези мъже, чието богатство, статус и власт ги карат да мислят, че могат да нарушават Божия закон и човешкия закон с пълен имунитет.
— Хубаво изказване — каза Мейсън, — но си остава фактът, че на Хансел му е обещан имунитет.
— Да — отсече Бъргър. Мейсън се обърна към Хансел.
— Защо не ни казахте?
— Вие ме попитахте дали съм сключил сделка с обвинението. Не беше сделка.
— За вас не беше ли?
— Не.
— А за обвинението?
— Не знам.
— Много внимателно цепите косъма, господин Хансел, нали? Бяхте готов да заявите, че не сте правил сделка с областния прокурор, когато през цялото време сте знаел, че сте имали споразумение?
Хансел не отговори на въпроса.
Мейсън изчака, докато Хансел отново вдигна поглед.
— Обвиняван ли сте в престъпление? — попита Мейсън.
Хансел отново погледна надолу.
— Хайде — каза Мейсън, — отговорете на въпроса. Обвиняван ли сте в престъпление?
— Да.
— Какво беше то?
— Изнудване.
— Повече от един път?
— Да.
— Добре — каза Мейсън, — колко пъти са ви обвинявали?
— Четири.
— И така — каза Мейсън, — имал сте жена-помощничка, с която сте работил в онези случаи, нали?
— Възразявам. Разпитът е некомпетентен, неуместен, несъществен и неподходящ — каза Хамилтън Бъргър. — На адвоката се дава право, според закона, да запита за миналото на този човек само с една определена цел и тя е да опровергае неговата правдивост като покаже, че е бил обвинен в престъпление. След като направи това, той няма право да уточнява подробности и не може да му опетнява репутацията, като разясни всички аспекти на онези престъпления. Законът дава една единствена привилегия на адвоката и тя е да пита дали този човек е бил обвиняван в престъпление и да прави това само с цел да опровергае показанията му.
— Това не е ли вашето тълкуване на закона, господин Мейсън? — попита съдията Кийтли.
Мейсън направи малък жест на почит към съда.
— Целта на моя разпит, Ваше благородие, не беше да опетня репутацията на този свидетел, а да разбера коя е била съучастницата, която е използвал във връзка с другите изнудвания и да видя дали отпечатъците на тази съучастница не съвпадат с неидентифицираните отпечатъци на мистериозната жена, намерени в къщата на убийството.
И Мейсън седна като се усмихваше на обвинителя. Чу се жужене от края на съдебната зала, звук, който съдията Кийтли прекъсна с чукчето си.
— Е — каза съдията Кийтли, — не мисля, че е редно да се задава подобен въпрос. Той може да цели единствено да опозори свидетеля като изложи несъществени подробности. Съмнявам се, че това е подходящ разпит. Време е за отлагане на делото и съдът се разпуска до утре сутринта в десет часа. Тогава ще дам становището на съда относно възражението. Склонен съм, обаче, да го подкрепя. Делото се отлага за утре.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
След като съдията Кийтли напусна скамейката, наблюдателите се събраха на малки групички, за да обсъдят случая. Вестникарите се струпаха отпред и се опитаха да говорят с Хамилтън Бъргър, но той ги отстрани и забързано напусна съдебната зала. Мейсън се усмихваше вежливо и стоеше в очакване на журналистите.