— При тези обстоятелства — каза съдията Кийтли, — не виждам причина да се съобщава името на този човек. В края на краищата имаме свидетел, който е напълно възможно да ни дава показания от значителна стойност при разясняването на случай с убийство, но това не оправдава неговите престъпни деяния. Съдът счита, че би било престъпление да се позволи на този свидетел да опетни доброто име на някой известен журналист, още повече, съдът откровено заявява, че в случай, че възникне някакво съществено противоречие в показанията, думата на този свидетел ще бъде приета от съда само в случай, че бъде потвърдена от останалите показания.
— Това е всичко — каза Мейсън.
— Нямам други въпроси — съобщи Хамилтън Бъргър.
— Доколкото разбирам — каза Хамилтън Бъргър, — няма въпроси от страна на прокурора освен този, че обвиняемият в случая е платил на свидетеля две хиляди долара.
— Никакви — каза Мейсън весело.
— Това премахва необходимостта от представяне на чека като доказателство — каза Хамилтън Бъргър.
Съдията Кийтли се наведе напред и каза:
— Господин прокурор, струва ми се, че докато даването на имунитет на свидетеля е изцяло във ваши ръце, въпросният свидетел демонстрира нахално самодоволство, пълна липса на разкаяние и лекомислено пренебрежение на етичните норми.
— Мисля, с уважението на съда — каза Бъргър, като се изчерви леко, — че има определени неща, които прокурорът би могъл да изтъкне в кръстосания разпит, стига да беше пожелал, които биха обяснили поведението на свидетеля. Има определен личен елемент на антагонизъм между прокурора и този свидетел, заради определени неща — ами, неща, за които не мога да говоря, запазвайки благоприличие. Но мога да ви уверя, Ваше благородие, че решението да дам имунитет на този свидетел от обвинение в изнудване беше взето със значителна неохота и едва след много внимателно разследване.
— Много добре — каза съдията Кийтли, — просто исках да обърна вниманието ви върху факта, че поведението на този свидетел не ми прави добро впечатление. Извикайте следващия си свидетел.
— Вероника Дейл — каза Хамилтън Бъргър. Един полицай отвори вратата на стаята за свидетели и въведе Вероника Дейл в съдебната зала.
Тя беше облечена в добре прилягащ кремав костюм, който подхождаше на русата й красота и й придаваше невинен вид на девица, ангелска красота, която се отрази със страхотна сила върху претъпкана съдебна зала.
Свидетелката очевидно знаеше точно каква роля да играе и от момента, в който влезе, започна да се държи като красива и сладка млада жена. Аташетата в съдебната зала си прошепнаха, че всеки натиск от страна на Пери Мейсън би бил катастрофален, тъй като би убил симпатията както на наблюдателите, така и на съдията.
Хамилтън Бъргър подготви сцената за нейното действие като стана, а поведението му ясно изразяваше, че той считаше за срамно такова неопетнено дете да бъде принудено да влезе в мръсната атмосфера на съдебен процес за убийство.
— Как се казваш? — попита той почтително. Вероника Дейл притвори очи и каза изискано и с глас, който едва се чуваше:
— Вероника Дейл.
— На колко си години, Вероника?
Гласът й този път беше почти шепот.
— Само на осемнадесет.
— Подайте микрофона на свидетелката — каза съдията Кийтли.
Един пристав подаде микрофона на Вероника Дейл.
— Използвайте това, когато говорите — каза съдията Кийтли. — Опитайте се да говорите колкото се може по-високо.
— Да, сър — каза Вероника Дейл покорно.
— И така, къде живееш, Вероника?
— Ами, аз нямам определено местожителство — каза тя. — Майка ми живее в малък град в Индиана. Аз напуснах дома си, за да се опитам да намеря начин да се издигна. Едва бях дошла в този град, когато — когато всички тези неща ми се случиха.
Тя преглътна сълзите си.
— Разбирам — каза Бъргър със съчувствие, а поведението му подсказваше, че възнамерява да използва всички сили, за да предпази непокътнатата невинност на това дете. — Сега, ще се опитам да направя това колкото се може по-лесно за теб и ще съкратя максимално разпита си. Надявам се, че ще можем да ти спестим големите мъки, Вероника.
И Хамилтън Бъргър погледна многозначително към Пери Мейсън, като че ли го предупреждаваше да направи разпита си също толкова кратък.