— Оставете я на мира. Тя мисли — каза Мейсън усмихнато.
Съдията Кийтли каза с категорична нотка в гласа си:
— Съдът не вижда причина тази свидетелка да не отговори на въпроса.
— Не става дума за въпроса, Ваше благородие — възпротиви се Бъргър. — Начинът, по който се води този кръстосан разпит, инсинуациите относно забременяването на тази млада жена.
— Той просто попита дали й има нещо — каза съдията Кийтли, — и, що се отнася до съда, вие сам направихте това на въпрос като показахте ненужна загриженост. На колко години е тази млада жена? Проверихте ли годините й?
— Тя е едва на осемнадесет, Ваше благородие, млада жена…
— На двадесет е — каза Мейсън.
— На колко години сте? — съдията Кийтли попита Вероника.
Тя го погледна и отново прибягна към сълзите. Съдията Кийтли се облегна в стола си, поведението му наподобяващо това на Мейсън.
— Много добре — каза той, — ще изчакаме, докато може да отговори на този въпрос.
— Чувстваш ли, че можеш да продължиш да отговаряш на въпроси, Вероника? — попита Хамилтън Бъргър.
— Не! — каза тя бързо.
— На този въпрос, обаче, отговори — каза съдията Кийтли. — Сега се опитай да отговориш на този. На колко години си, млада госпожице?
Тя се огледа отчаяно в съдебната зала.
— На колко години си? — попита съдията Кийтли. Бъргър погледна съдията с известна доза раздразнение.
— Мисля, че можете да се върнете на мястото си, господин областен прокурор. Не мисля, че тя ще падне от свидетелската скамейка. Колко сте годишна, госпожице Дейл?
Тя изчака цели пет секунди преди да отговори на въпроса:
— Двадесет — каза тя.
— Хм — отсече съдията Кийтли и след това с остър глас каза — кога напуснахте дома си, кога за последен път видяхте майка си, за колко време дойдохте дотук? Сега, кажете ни точно колко време стопирахте по пътищата.
— Аз… Аз не мога да кажа. Не съм си водила бележки за времето.
— Кога за последен път видяхте майка си?
— Аз…
— Ваше благородие — каза Хамилтън Бъргър, — ако мога да направя още едно предложение…
— Направете, но накратко — отсече съдията Кийтли.
— Доколкото знам, майката на това момиче е тук в града и е под опеката на господин Пери Мейсън, а господин Пери Мейсън не е довел майката в съда тази сутрин, поради причини, които са известни само на самия него. Следователно ми се струва, че сега господин Мейсън трябва да бъде принуден да осигури на тази млада жена успокоителното присъствие на майка й.
Мейсън каза:
— Аз ви се обадих снощи, както си спомняте, адвокате, и ви предложих вие да позволите на госпожица Дейл и майка й да се срещнат и вие се подиграхте на това предложение.
— Въпреки това — каза Бъргър, — освен че отричам изказването, че съм се подиграл на предложението, чувствам, че тази млада жена трябва да има възможност да се види с майка си. Снощи бях уловен в неочакван момент, когато бързах да се прибера у дома от предложението му да предам Вероника Дейл на него, за да може тя да се види с майка си. Естествено отказах. По-късно, след като размислих, реших, че ако господин Мейсън доведе госпожа Дейл при мен, аз лично щях да я заведа при дъщеря й. Прекарах известно време в напразни опити да се свържа с господин Мейсън. Претърсих хотелските регистри напразно. Чувствам, обаче, че колегата хитро е определил времето за своето предложение, така че да получи отказ. Чувствам, че нарочното му задържане на тази млада жена далеч от майка й е в унисон с тактиките, като използва…
Чукчето на Съдията Кийтли удари остро:
— Моля ви да се въздържате от обиди, господин Бъргър.
— Няма значение. Оставете го, Ваше благородие — каза Мейсън. — Той в действителност няма това предвид. Опитва се да даде време на свидетелката си да мисли. Тя вече беше приготвила отговорите си, но сега, след като научи, че майка й е при мен, ще трябва да промени разказа си.
— Тя трябва да се види с майка си — извика Бъргър.
— Ще има възможност да види майка си, след като отговори на няколко въпроса — каза раздразнено съдията Кийтли. — В края на краищата пред нас стои здрава, силна жена на двадесет години. Във всички случаи би могла да отговори на един прост въпрос без да е необходимо да изпива глътка по глътка чаша вода и след това областния прокурор да я потупва загрижено по рамото. И може да отговаря на въпросите, без да чака да бъде доведена майка й, за да й държи ръката. Искам да знам кога е напуснала онзи ресторант, кога за последен път е видяла майка си и имам намерение да го узная!
Последва неловко мълчание.