— Тъмно ли беше?
— Да, разбира се.
— Колко време се борихте с този женкар?
— Не много дълго. Спомням си, че възнамерявах да сляза в един малък град, Канион Верд, но си помислих, че ще мога да издържа. Дотогава той просто се сваляше с мен.
— И малко след като подминахте Канион Верд той стана страстно агресивен?
— Да.
— Като опитна стопаджийка — каза Мейсън — вие явно осъзнавате опасността от пътуването с всеки, който се появи?
— Много съм придирчива — каза тя — Преди да позволя на когото и да било да ме качи в колата си преценявам нещата внимателно.
— И когато се появи подходяща кола вие поглеждате шофьора многозначително?
— Давам му да разбере, че бих приела да се кача в колата му. Не правя нищо грубо от рода на това да стопирам с палец.
— Значи вие преценихте този човек, при когото се качихте?
— Е, опитах се, но разбира се, не можеш да прецениш един мъж, когато се движи срещу теб със скорост от петдесет мили в час…
— Но преценихте колата?
— Да.
— След това се качихте в колата и се возихте в нея?
— Да.
— Каква беше колата? — попита Мейсън. — Каква марка? Бързо каква марка?
— „Линкълн“ — каза тя.
— Закрита?
— Да, закрит „Линкълн“.
— Нова?
— Нов модел, да. Изглеждаше нов.
— Какъв беше номера на колата?
— Не знам.
— Искате да кажете, че не сте забелязала номера нито преди да влезете, нито като сте излязла?
— Ами, аз… аз мисля, че го забелязах, но не си спомням.
Мейсън каза:
— В интерес на истината, нямате ли навика да записвате номерата на колите, в които се качвате?
— Аз…
— Имате ли такъв навик или не?
— В някои случаи.
— В тефтерче?
— Да.
— Това тефтерче в чантата ви ли е в момента?
— Аз…
— В чантата ви ли е? — каза Мейсън.
— О, Ваше благородие — каза Хамилтън Бъргър, — това протакане. Това…
— Седнете! — сряза го съдията Кийтли. — Не прекъсвайте разпита. Съдът иска да знае дали свидетелката има такъв тефтер точно толкова, колкото и адвоката. Въпросът е напълно уместен. Имате ли такъв тефтер в чантата си, госпожице Дейл?
— Аз… имам тефтер, да.
— И сте записала номера на автомобила шофиран от Джон Рейсър Адисън?
— Да — каза тя.
— Защо го направихте?
— Като предпазна мярка в случай на неприятности.
— Кога записахте номера на колата на Адисън? Преди да се качите или след като слязохте?
— Тя се усмихна и каза:
— Би било трудно да се запише номера на кола преди качване, господин Мейсън. Ще бъде доста очевидно.
— Така че, естествено, го правите при слизане.
— Да.
— Тогава защо го правите?
— Ами хубаво е да се знае с кого съм се возила, в случай на усложнения.
— Какви усложнения?
— В случай, че мъжът е бил груб.
— Записвате номера на мъже, които са се опитали да бъдат груби?
— Да, като предпазна мярка.
— За кого?
— Ами, аз… аз искам да знам.
— Господин Адисън не е бил груб.
— Не.
— И все пак вие сте записала неговия номер.
— Да.
— Дайте да видя този тефтер.
Тя още веднъж огледа съдебната зала като животно хванато в капан, след това с неохота отвори чантата си и извади малък кожен тефтер, на който беше закрепен малък молив.
— Дайте и аз да видя този тефтер — каза Хамилтън Бъргър. — Дайте да го видя.
— Разбира се — каза Мейсън.
Бъргър се наведе над него и те заразглеждаха страница след страница с номера на коли. Срещу много от тях имаше име и адрес и имаше дати, които разделяха номерата.
Мейсън каза:
— Значи в деня, в който сте записала номера на колата на Джон Адисън сте записала още двадесет други номера. Вярно ли е?
— Не съм ги броила.
— Пребройте ги сега — каза Мейсън.
Той й подаде тефтера. Тя ги преброи и каза:
— Да, двадесет и два.
— Возила сте се в двадесет и две коли през този ден?
— Да.
— И сте взела предпазна мярка да запишете номерата на всички мъже?
— Да.
— Всички мъже?
— Да.
— Нямаше ли жени-шофьори?
Тя се поколеба.
— Нямаше ли жени? — попита Мейсън.
— Не.
— Къде е номерът на този пенсионер, който се е опитал да ви опипа и ви е принудил да изскочите от автомобила?
— Не съм казала, че ме е принудил да изскоча от автомобила. Направих това по собствено желание.
— Точно така. Кой е номера на тази кола?
— Не е там.
— Но вие заявихте, че записвате номерата на всяка кола…
— Ами, не успях да запиша номера на тази. Бях развълнувана.
— Записвате тези номера като предпазна мярка, в случай, че нещо се случи?
— Да.
— Какво може да се случи след като слезете от колата?