Случаят с непорочната скитница

Мейсън каза:

— Мисля, че знам кой го е убил, Пол.

— Кой?

Мейсън започна:

— Хайде да погледнем доказателствата. На първо място, на Ферел му е трябвала къща за нещо. За какво?

— Любовно гнездо — каза Дрейк. — Малката червенокоса сладурана от щанда за писалки и моливи…

— Би си навирила сладкото малко носле при вида на подобна дупка — прекъсна го Мейсън. — Но нека да погледнем значението на определени дати, които досега пренебрегвахме.

— Какви дати?

Мейсън каза:

— Ферел е тръгнал на почивка. Казал е на съдружника си, че отива на риболов за пъстърва на северозапад и е казал на червенокосата си приятелка от щанда, че възнамерява да сключи голяма бизнес-сделка и че главната му квартира ще бъде в някаква провинциална къща.

— Точно така — каза Дрейк. Мейсън продължи:

— Няколко неща усложниха този случай, Пол, така че заключенията не бяха ясни известно време. Но сега започват да се изясняват.

— Как така?

— Лорейн Ферел трябва да е отишла в онази къща в нощта на убийството. Трябва да е влязла вътре. Трябва да е намерила доказателство, че Вероника Дейл е била там. Тя и съпругът й трябва да са се скарали.

— Но полицията не е намерила нейните отпечатъци там — каза Дрейк.

— Разбира се, че е — каза Мейсън. — Намерили са нейните отпечатъци навсякъде, както и тези на Адисън, защото тя е отишла там с Адисън, когато са открили тялото…

— Точно така — прекъсна го Дрейк. — Бях забравил за това.

— И полицията — каза Мейсън — няма начин да разбере кога са били направени тези отпечатъци, дали са били направени в нощта, когато е било намерено тялото или в нощта, когато е било извършено убийството.

Дрейк отново кимна.

— И така — каза Мейсън, — стигаме до още една странна фаза на случая. В апартамента на Дела Стрийт намерихме шест празни куршума. Вярваш ли, че са били празните куршуми от пистолета, с който е било извършено убийството. По една или друга причина убиецът ги е взел със себе си от местопрестъплението. Отначало си мислех, че може да са оставени от полицията, но не са. Някой друг трябва да ги е оставил.

— Кой?

Мейсън каза:

— Свежда се до двама души. Вероника Дейл е била в апартамента и е имала възможност да постави доказателството, както и Лорейн Ферел. Вероника Дейл е имала много по-добра и благоприятна възможност от Лорейн.

— Следователно, една от двете трябва да е виновна, Пери, и както изглеждат нещата, сега вероятно е госпожа Ферел.

— Известно време тя много искаше да говори с мен — каза Мейсън, — след това изведнъж си промени решението. Мисля, че е искала да признае, че е била там в нощта на убийството. След това си е променила решението. И, разбира се, онова, което каза, че е видяла колата на съпруга си на улицата, беше пълна измислица. Знаела е, че е купил къща. Скарали са се с него. Искала е Адисън да проучи, да разбере какво става и да й каже. Това е щяло да й осигури свидетел и да постави Адисън на нейна страна в случая. Това вероятно е причината тя да не му каже за посещението си в къщата на съпруга си в нощта на техния спор. Друга причина може да е била, че е чула изстрели. Помни, че по това време тя трябва да е видяла другата кола, докато е отивала към къщата или когато е излизала. Не е трудно да се предположи, че е спряла колата си когато е стигнала до магистралата и е чула, а дори може да се е върнала назад пеша. След това се е обадила на Адисън с тази абсурдна история за червенокосото маце в колата. Между другото, Пол, Дела казва, че госпожа Ферел е влюбена в Адисън.

— Възможно е — каза Дрейк.

— Така ми се стори — каза тихо Дела Стрийт. — наблюдавах очите й когато говореше за него. Наблюдавах изражението на лицето й. Чух гласа й когато спомена името му.

— Тогава тя и Адисън трябва доста да са затънали в цялата тази каша — каза Дрейк.

— Тя е затънала — каза кратко Мейсън.

— А датите, Пери?

— Нещо да ти се струва особено значително в датите, избрани за почивка в този случай, а, Пол?

— По дяволите! — каза Дрейк. — Какво става тук?

Мейсън каза:

— Ферел и Адисън са се мразели. И двамата са притежавали еднакъв брой акции. Имало е малки пакети от акции, които са били разпределени сред верните служители на магазина. Тези служители не биха взели страна. В интерес на истината, част от политиката на фирмата е да се въздържат от обсъждане на своята политика на събранията на акционерите. Директорите са се занимавали с това, а Мъртъл Нортръп е била единствената присъстваща на събранията на директорите. Другите акционери са давали своите пълномощия на нея.