Случаят с непорочната скитница

— Какво искаш да кажеш? — попита Дрейк.

— И аз самият не знам — му каза Мейсън. — Просто обръщам вниманието ви към значими факти. И така — продължи Мейсън, — от всички хора в този случай има един, който е поел отчаяни рискове, за да получи това, което иска.

— Кой?

— Жената, която и да е била тя, която дойде в моя кабинет и каза, че е Лора Мейл Дейл, майката на Вероника.

— Коя предполагаш, че е била тя?

Мейсън каза:

— Да погледнем на нещата по следния начин, Пол. Къде мислиш, че е получила информацията?

— Каква информация?

— Тя е знаела, че майката на Вероника се е казвала Лора Мейл Дейл. Знаела е, че майката е държала ресторант в малък град в Индианополис. Не е знаела точната възраст на Вероника. Знаела е, че Вероника има работа в универсалния магазин и с каква заплата. Къде е успяла да събере толкова много вярна информация и все пак, да получи грешна информация за възрастта на момичето?

— Не знам — каза Дрейк.

— Трябва да е било от самата Вероника — каза Дела Стрийт.

Мейсън кимна. Той шофира мълчаливо известно време и двамата, Дела Стрийт и Пол Дрейк, се бяха вглъбили в собствените си мисли, докато се опитваха да сглобят фактите, които Мейсън беше представил логично.

— Но защо, за Бога, трябваше да дойде тази жена при нас с тази история? — попита Дела Стрийт. — Трябва да е знаела, че ще бъде изобличена. Трябва да е осъзнавала какви рискове поема.

— Добре — каза Мейсън, — защо е дошла при нас?

— Не ми е ясно. Освен ако не е била забъркана с Ерик Хансел, както ти намекна.

— Когато задавах онези въпроси — каза Мейсън, — исках да гледам лицето на Хансел. Неговото лице ми каза повече, отколкото отговорите му. Изплашен е до смърт, но мисля, че се страхува от нещо друго. Вероятно има толкова дълъг списък от изнудвания, за които все още не е съден, че го е страх да не излязат наяве.

Дрейк каза:

— Е, едно нещо е сигурно, Хансел и Вероника са били заедно в тази история с изнудването. Проучването на онези номера, съчетано с разпита на петдесет и двама притежатели на коли показват, че почти всички са направили някакво значително дарение на Вероника и един-двама от тях, които са изпаднали в положение, което може да бъде прието за компрометиращо, са били изнудени. Във всеки случай, Хансел е влизал и е прибирал по нещо.

— И, разбира се, е имал някакво споразумение с Вероника — каза Мейсън. — В края на краищата, Вероника е направила всичко възможно да бъде задържана за скитничество през онази нощ, когато я е прибрала полицията.

— Тогава — каза Дрейк, — тази, другата жена, фалшивата майка е част от изнудваческата верига. Тя…

— Но защо им е била нужна?

Дрейк се усмихна и каза:

— Помисли, Пери. Те са искали майка, която да покаже възмущение, да говори за доброто име на дъщеря си и след това да се съгласи да приеме пари.

— Но те не са имали нужда от нея в този случай и останалите случаи показват, че не е била замесена майката. Вероника им е позволявала да я качат, да се държат бащински; след това Хансел се е появявал с вестника. Всъщност, тези мъже не са направили нищо на Вероника. Нямало е да ги развълнува играта с възмутената майка. Но няма никакво доказателство, което да показва, че е имало друг съучастник. Само Хансел и Вероника са работили заедно — стопиране, намеци за нещастно минало и след това, при подходящ случай, изнудване.

— Какво означава това, Пери?

— Онази жена — каза Мейсън, — дойде при мен, защото искаше нещо.

— Естествено.

— И — продължи Мейсън, — най-добрият начин да разбереш какво иска един човек е като прегледаш какво получава.

— Какво получи онази жена?

— Направила го е, защото е искала да имам такъв чек.

— Защо Пери?

Мейсън каза:

— Досега разработвахме варианта, в който тя беше част от изнудваческата операция. Този вариант не върви. Да опитаме другия вариант. Да предположим, че тя се е опитвала да ме защити от изнудване. Да предположим, че тя е искала да мога да кажа на Хансел: „Ти си изкукуригал. Адисън не е платил таксата ми. Майката на Вероника я плати. Ето и чека за доказателство“.

Дрейк подсвирна. Мейсън продължи:

— Сега си помисли за това. Ферел си взема двуседмична отпуска, точно преди събранието на акционерите, за да сключи някаква суперсекретна сделка. Мъртъл Нортръп, ковчежникът на фирмата, си взема подобен отпуск. И двете почивки са в много необичайно време.

— Но Нортръп ненавижда Ферел и е вярна на Адисън.

Мейсън просто кимна.

— И Ферел е обещал на червенокосото маце да му даде работата на Нортръп, което означава, че е щял да уволни госпожица Нортръп.