— Продължавайте — каза Мейсън.
— Винаги съм се възхищавала на господин Адисън. Уважавам го. Мисля, че всички служители го уважават. Мислех си, че ако мога да дойда във вашия кабинет достатъчно бързо, да се представя за майката на Вероника и да платя таксата на адвоката това ще даде на господин Адисън защита срещу изнудвача. Помислих си, че ще се върна и ще му кажа какво съм направила.
— Продължавайте — каза Мейсън.
— И така, аз се втурнах насам и се представих за майката на Вероника, оставих ви фалшив чек, за да можете да го покажете на изнудвача. Помислих си, че това може да го обърка и че ако Вероника си помисли, че майка й е тук — е, може да пресече техния изнудвачески план. Знаех, че вие няма да загубите нищо от фалшифицирания чек и почувствах, че нито Вероника, нито изнудвачът ще разберат някога, че е бил фалшив.
Мейсън кимна. Тя каза:
— Взех фактурата, която ми дадохте и след това изведнъж реших да отида и да кажа на Вероника, че знаех всичко за нея, че или трябваше да остави господин Адисън на мира или да застане лице в лице с последствията и да я изплаша така, че да избяга. След това си помислих, че когато, ами, нали знаете, когато тялото на господин Ферел бъде открито, ще изглежда така, като че ли тази руса мацка е била с него и — е, е свършила цялата работа. И след това си помислих, че тя ще се измъкне с това нейно невинно личице. Тя можеше да застане на свидетелската скамейка и да каже на съда, че той я е нападнал и е трябвало да стреля в самозащита.
— Доста бързо сте мислила — каза Мейсън. — Какво направихте, след като излязохте от моя кабинет?
— Отидох да видя Вероника. Тя не беше все още в хотела, защото работеше в магазина. Бяха я назначили веднага в отдела за бельо. Разбира се, господин Мейсън, шестте гилзи бяха все още в мен. Изгаряха дупка в джоба ми. Не знаех какво да ги правя. Бях изплашена до смърт. Те представляваха доказателство. Отидох в хотела, за да изчакам Вероника. И след това ми хрумна една хубава идея. Отидох до стаята на Вероника, и опитах вратата. Не беше отворена, но имаше камериерка на етажа. Тя ме видя и аз казах, че съм майката на Вероника. Показах й фактурата, която бяхте подписал, за да го докажа и камериерката под въздействието на фактурата, моя разказ и един долар отвори вратата и ме пусна да вляза. Поставих гилзите на дъното на малкото куфарче на Вероника, където си мислех, че няма да ги намери и след това се върнах и почаках природата да си поеме естествен път. Почувствах се сигурна, че полицията ще разтърси Вероника, че претърси чантата й, ще намери гилзите и след това си помислих — е, помислих си, че ще я постави в позиция на отбрана и ще я накара да се замисли — ами това е всичко.
— А Вероника — каза Мейсън, — изигра картите внимателно, намери гилзите, разбра какво представляват, извади ги и ги постави в апартамента на моята секретарка.
— Не! — каза Мъртъл Нортръп. — Ах, онази лицемерна малка…
— Спестете си го — каза Мейсън. — Имате си собствени неприятности, за които да мислите.
— И още как — каза тя.
Мейсън отиде до телефона и вдигна слушалката:
— Дайте ми полицейското управление, ако обичате. Обаждането е спешно.
Пол Дрейк въздъхна, отиде до масата и си наля чаша кафе от електрическата кафеварка.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
Мейсън, Дела Стрийт и Пол Дрейк се подредиха на щанда за бързо хранене в един магазин.
— Казвай — каза Пол Дрейк.
Мейсън наля сметана в кафето си, пусна захар и каза изморено:
— Всичко започна от това, че повярвахме на внушаващата доверие полицейска теория, Пол. Фактите в случая изпъкваха като счупен палец, обаче защото си мислех, че изстрелът е бил направен отвън, през прозореца, подминах всички действително значими следи. Тъй като тези следи не си пасваха с теорията за случая, аз ги пренебрегнах.
— Какви бяха значителните следи?
— Знаеш повечето от тях — каза Мейсън. — Жената, която дойде в кабинета ми, не беше майката на Вероника. И все пак е имала информация, която е можела да бъде получена само от Вероника и ако не е била майката на Вероника, тя явно се е опитвала да спаси Адисън. Следователно, трябва задължително да е била някоя вярна служителка от магазина на Адисън. Има само една служителка, която би могла да получи тези факти толкова бързо и това е жената, която ръководи отдел личен състав. А аз те накарах да обикаляш града, за да търсиш жената, която се е представила за майката на Вероника, когато съвсем малко мисъл би ми подсказала коя и къде е тя.