— Тръгвам — заяви тя и безшумно излезе в преддверието на кантората.
Едва затворила вратата, Дела Стрийт се втурна обратно.
— Шефе, тръгнал си е.
— Какво? Кога?
— Гърти каза, че в момента, в който те е свързала с кантората на Пол Дрейк, той станал, усмихнал й се мило и заявил: „Ще се върна след секунда.“. И излязъл.
Мейсън скочи така рязко, че въртящият се стол зад бюрото му се блъсна в стената. Адвокатът заобиколи писалището, дръпна вратата на частната си кантора и извика:
— Хайде, Дела. Повикай Пол! Да вървим?
Мейсън изтича до ъгъла на коридора и погледна към асансьора. Никой не се виждаше. После се спусна към асансьора и яростно заблъска бутона.
Дела Стрийт, която тичаше на пръсти след него, се отби в Детективската агенция на Дрейк.
Една сигнална лампичка засвети в червено, премигна и после асансьорът спря. Мейсън скочи вътре и каза на момчето:
— Слушай, приятел, давай направо на партера, без да спираш. Много е важно. Хайде!
Момчето дръпна лоста и кабината се стрелна надолу.
— Какво се е случило? — попита то.
— Искам да хвана един — обясни Мейсън.
Кабината плавно спря. Вратата се плъзна и се отвори. Портиерът ги посрещна гневно:
— Какви са тия своеволия, Джим?
— Аз съм виновен — извика Мейсън и се спусна през фоайето към улицата.
Адвокатът се огледа и в двете посоки и не забеляза ни следа от човека, когото търсеше, но му стана ясно, че оживеният тротоар създава чудесна възможност на всеки да се смеси с пешеходците и да изчезне. После се приближи до платното, погледна дали няма току-що тръгнало такси, забеляза едно на ъгъла, спряло на червено, и измина тичешком половината път до него, преди светофарът да се смени и то да се отдалечи.
Мейсън се върна при входа на зданието и видя там Пол Дрейк, Дела и един от детективите на Дрейк.
— Нямаме късмет — въздъхна той. — Не е тук. Хайде да претърсим паркингите. Дела, ти го познаваш. Тръгнете с детектива и претърсете долния паркинг. Пол и аз ще се заемем с отсрещния. Ако видите нашия беглец, спрете го.
— Как? — попита Дела Стрийт.
— Не ме интересува как, важното е да го спреш — обърна се Мейсън към детектива. — Престори се, че те е настъпил или ударил, или нещо друго, само го спри. Обвини го, че е чукнал калника на колата ти. Настоявай да видиш шофьорската му книжка.
— Да си послужа ли със сила, ако се наложи?
— По дяволите, да. Хайде, Пол.
Пол Дрейк и Мейсън се втурнаха по платното, провряха се между движещите се коли, като не обърнаха внимание на сърдитите протести на клаксоните, прекосиха улицата и стигнаха до паркинга.
— Ако е дошъл с колата си — каза Мейсън, — ще го хванем на едното или другото място. Внимавай да не изпуснеш никого от излизащите, Пол. Аз ще дам сигнал на Дела.
Адвокатът се върна до платното, направи знак с ръка и се обърна към Пол:
— Ела да огледаме хубаво и да се уверим, че той просто не си седи в колата.
Пет минути по-късно Мейсън трябваше да се признае за победен. Той прекоси улицата и отиде при Дела и детектива, които го чакаха.
— Е, май загубихме. Все пак не разбирам как е могъл да слезе долу и да изчезне като дим, а в това време…
— Таксито? — подсети го Дела.
— Мисля, че беше празно. Струва ми се, че не е възможно да е успял, Пол. Накарах момчето от асансьора да слезе долу, без да спира. Изтичах до платното… Ако е имал преднина… Но стига, да отидем да поговорим с момчетата от асансьорите и да видим дали знаят нещо.
Те влязоха в зданието.
Разговаряха с всеки от хората, обслужващи асансьорите, като ги изчакваха да слязат на партера. Последният — четвъртият, ги изслуша и възкликна:
— Боже мой, мистър Мейсън, чудесно си го спомням! Не слезе надолу, а се качи нагоре.
— Нагоре? — учуди се Мейсън. Човекът кимна.
— Спомням си, че на вашия етаж имаше сигнал и за нагоре, и за надолу, защото точно когато той се качи при мен, кабинката, която слизаше надолу, спря и вратата се отвори, но никой не чакаше да слезе. Той е натиснал и двата бутона… Разбира се, понякога хората правят това, когато искат да се качат нагоре. Механично натискат бутона за надолу, после си спомнят и натискат и бутона за нагоре…
— Но не и този човек — прекъсна го Мейсън. — Знаел е, че е в опасност. Трябвало е бързо да избяга. Натиснал е и двата бутона и се е качил в кабинката, която е дошла първа. Искал е да се махне от този етаж. По дяволите, Пол, все още има доста голям шанс да е в сградата.
— Как е облечен? — попита Дрейк.
— Тъмен двуреден костюм, връзка в червено и синьо и бяла риза — намеси се Дела Стрийт.