— Шапка?
— Снощи имаше черна шапка и… Да, сигурна съм, че имаше черна шапка на стола до него.
Мейсън нареди на Дрейк:
— Върви горе, Пол. Прати някое от твоите момичета да смени телефонистката ми. Тя го е виждала. Кажи й да слезе тук. Може би се е качил няколко етажа нагоре, слязъл е от асансьора и е почакал, като е смятал, че ни е надхитрил. Сега знаем, че не е възможно да е излязъл преди нас. Аз ще отида да разпитам момичето от павилиончето.
— След няколко минути ще дойде още един от детективите ми — заяви Дрейк. — Хайде, Пери, да видим какво ще научим на павилиончето.
Момичето, което продаваше пури и списания, им се усмихна.
— Какво се бяхте разтичали? — попита тя.
— Опитваме се да намерим един човек — отвърна Мейсън. — Дали не си го забелязала?
Тя поклати глава.
— Не, освен ако не е от постоянните наематели. Тук непрекъснато минават най-различни хора…
— Човекът трябва или да е в сградата, или да е излязъл малко след мен — обясни Мейсън. — Възможно е да е с черна мека шапка, облечен е с тъмен двуреден костюм, връзка в синьо н червено. Около трийсет и пет годишен е, висок е метър шейсет и седем и тежи около деветдесет и два килограма. Най-забележителната му черта са гъстите вежди.
— Господи! — възкликна тя.
— Какво има?
— Той излезе от асансьора веднага след като вашата секретарка, Пол Дрейк и другият изтичаха на улицата.
— Продължавай — подкани я Мейсън.
— Изобщо нямаше вид на бързащ. Вървеше спокойно към изхода, после изведнъж се завъртя, дойде до павилиончето и пъхна нос в едно списание.
Мейсън размени поглед с Пол Дрейк.
— Разбираш ли какво е станало, Пол? Видял е Дела Стрийт на тротоара, обърнал се е н е забил глава в някакво списание.
— След това купи пура — продължи момичето — и когато вие и мистър Дрейк пресякохте улицата, той излезе и зави надясно… Май че единствената причина, поради която го забелязах, беше любопитството, което се събуди в мен, когато видях как се втурнахте през фоайето и след това секретарката ви с мистър Дрейк и другият изтичаха навън. Естествено, почудих се какво…
— Хайде, Пол — прекъсна я Мейсън. — Дела, ние с Пол ще вземем първото такси, което мине, и ще тръгнем направо по улицата. Ти вземи следващото, отиди до ъгъла и завий надясно. Ще обикаляме квартала и ще го търсим сред пешеходците.
— Какво е станало? — попита Дрейк. — Убийство ли?
— Все още не — заяви Мейсън мрачно.
— Какво да направим, ако го намерим? — осведоми се детективът на Дрейк.
— Проследете го. Сега вече не се опитвайте да го спирате. Но по някакъв начин открийте кой е.
Мейсън се приближи до платното и за щастие почти веднага спря едно минаващо такси. Двамата с Дрейк скочиха в него, продължиха направо до четвъртата пряка, после завиха надясно и се върнаха обратно по успоредната улица…
— Все едно да търсиш игла в купа сено — измърмори Дрейк.
Мейсън кимна, без да откъсва поглед от минувачите по тротоара.
— Карай бавно — нареди той. — На следващия ъгъл завий надясно, след пет преки обърни и започни да обикаляш по пресечките. Важното е да се движиш, без да спираш.
— От полицията ли сте? — попита шофьорът.
— Не се притеснявай кой съм. Карай си колата и си гледай брояча.
— Няма да има престрелки?
— Не — обеща Мейсън. — Ти си гледай пътя и си Дръж волана.
Те се отправиха на бавна обиколка по улиците, докато накрая на един ъгъл срещнаха таксито, с което Дела Стрийт и детективът също обикаляха.
— Натисни клаксона — обади се Мейсън. — Привлечи вниманието на хората в онова такси… Добре.
При звука на клаксона Дела Стрийт се обърна и Мейсън й направи знак. Тя бавно поклати глава. Адвокатът посочи с жест обратно към кантората, обърна се и се отпусна на облегалката.
— Това е то, Пол — въздъхна той. — Ще му признаем, че успя да ни надхитри първия път — всъщност първите два пъти.
— Кой е той? — запита Дрейк.
— Наех те, за да разбереш точно това.
— Да се смятам ли още за нает?
— Да, дявол да го вземе.
— Колко сериозно да се заема?
— Не се спирай пред нищо. Омръзна ми някакъв си дребен мошеник да ме прави на маймуна.
— Може да не е дребен.
— Възможно е, но съм готов да се обзаложа, че е мошеник. Дела ще ти даде сведенията, с които разполагаме. Ти продължавай нататък.
4
Когато се върнаха в адвокатската кантора, Мейсън се обърна към секретарката си:
— Свържи ме с лейтенант Траг, Дела. Да видим какво знае той. Може би ще можем да разпитаме изплашената келнерка и да разгадаем поне част от загадката.
Дела Стрийт набра номера и заговори: