— Ало, лейтенанте, как сте? Дела Стрийт се обажда… Моля? Мистър Мейсън иска да говори с вас. Давам ви го.
Секретарката кимна на адвоката и той поде:
— Здравей, лейтенанте, как си?
— В каква каша ме забърка? — попита Траг.
— Какво искаш да кажеш?
— Да преместя момичето в частна болница с отделна сестра… Следващия път, когато поискаш да вадя кестените от огъня вместо теб, може да…
— По-спокойно. За какво се ядосваш?
— По дяволите, много добре знаеш за какво — тросна се Траг. — Прекрасно съзнаваш, че ако беше оставил нещата в наши ръце, тя нямаше да може да избяга. Престори се, че си много загрижен за нейната безопасност, и й даде възможност…
— Искаш да кажеш, че е избягала? — учуди се Мейсън.
— По дяволите, точно така, избягала е.
— Траг, давам ти думата си, че всичко беше съвсем честно. Беше точно както ти го описах.
— Нима? — възкликна Траг със сарказъм. — Просто искаше да си сътрудничиш с добрата стара полиция, нали, Мейсън?
— Виж какво, Траг, някога правил ли съм ти номера?
— Дали си правил номера? Толкова номера си ми направил, че…
— Може би един-два пъти с теб сме били противници — съгласи се Мейсън, — но молил ли съм те някога за съдействие или нещо друго, с цел да те изиграя?
— Не.
— И няма да го направя — заяви Мейсън. — За мен това е също толкова неочаквано, колкото и за теб, и ме тревожи. Как е успяла да избяга?
— Никой не знае. Била е там и след пет минути я е нямало. Лежала и имала вид на заспала. Сестрата, която се грижела за нея, отишла за кафе и сандвич. Разбира се, тя твърди, че е излязла само за пет минути. Вероятно обаче е било за около половин час. Пациентката е спяла спокойно и сестрата е влизала от време на време да я наглежда.
— Колко сериозно е било състоянието й?
— Била е в шок. Възможно е да е имала мозъчно сътресение освен натъртванията, две-три счупени ребра, които са бинтовани, някоя и друга драскотина и ожулвания. Лекарят е искал да я задържи известно време под наблюдение.
— А дрехите й?
— По дяволите — изруга Траг, — дрехите й са били в шкафа, облякла ги е и е излязла.
— А пари?
— Не е имала пукната пара. Съдържанието на чантата й е било описано и оставено на гардероба.
— Как е могла да излезе от болницата без пари за такси?
— Защо питаш мен? — избухна Траг — Какво си мислиш, че съм ясновидец? Казвам ти какво се е случило.
— Много съм изненадан — отвърна му Мейсън. — Сега, за да ти покажа, че постъпвам честно с теб, ако искаш ще разкрия картите си. Ще ти кажа всичко, което знам за случая и…
— Не на мен — прекъсна го Траг, — не на мен. Имам си достатъчно проблеми. Обърни се към Отдела за пътни произшествия… Просто се опитах да ти направя услуга, това е всичко.
— Направи ми я, за което съм ти извънредно благодарен.
— Няма защо.
— Не искаш ли да те информирам, ако има някакво по-нататъшно развитие?
— Направих ти услуга — повтори Траг. — Пет пари не давам къде е отишла и защо. Ако питат мен, бих я пуснал да стане и да си излезе през централния вход когато си поиска. Просто изпаднах в ролята на мухльо, това е всичко… Когато нещата стигнат до убийство, обади ми се. Аз съм от отдел „Убийства“, спомняш си, нали?
— Ще си спомня — обеща Мейсън и затвори телефона.
5
Късно следобед Пол Дрейк почука по уговорения начин на вратата в кантората на Мейсън.
Адвокатът даде знак на Дела Стрийт п тя му отвори.
— Здравей, Пол — поздрави секретарката. — Как се чувства „смъртта на престъпниците“?
— Чудесно. А как върви „грижата за затворите“?
Дрейк влезе в кантората, приседна на страничната облегалка на голямото кожено кресло в поза, която подсказваше намерението му да не се задържа.
— Много ли си зает, Пери? Имаш ли време да чуеш нещо?
Мейсън кимна. Дела Стрийт посочи купчината неподписани писма.
— Хайде, разправяй — подкани адвокатът. — Пък аз ще подписвам. Всички ли си чела, Дела?
Тя кимна.
— И са готови за подпис?
Секретарката отново кимна и Мейсън започна да подписва.
— Има нещо съмнително в този случай, Пери — заяви Дрейк.
— Казвай, Пол, какво е то?
— Не знам.
— А какво те кара да мислиш, че има нещо съмнително? — попита Мейсън, завъртайки подпис след подпис върху писмата, които Дела Стрийт му подаваше, поемаше и натискаше с попивателната.
— Полицията се интересува.
— Би трябвало.
— Не от нещата, които ние знаем, Пери. Интересът им е по-дълбок.
— Продължавай. От какво според теб се интересуват?
— Първо, спомни си разписката от заложната къща в Сиатъл.
Мейсън кимна.
— Знаеш ли какво имаше там? Адвокатът поклати глава.