— Вероятно те е открил по начина, който ти описах — отвърна Мейсън.
По верандата изтрополиха стъпки. Чу се звън. Мейсън натисна бравата и отвори вратата.
— Влизай, лейтенанте — покани го той, — Идваш точно навреме за кафето.
Лицето на Траг помръкна.
— Дявол да го вземе, какво правиш тук, Мейсън?
— Задавам въпроси.
— Добре, ти си задал въпросите. Аз ще получа отговорите… Вашето име Фулда ли е? — обърна се Траг към човека зад Мейсън.
— Точно така — потвърди Фулда.
— Вие ли сте инсталирали подслушвателната апаратура в стаи седемстотин двайсет и едно и седемстотин двайсет и пет в хотел „Киймънт“?
Фулда кимна.
— Опитах се да се свържа с вас, лейтенанте. Обадих се в отдел „Убийства“ и ви оставих съобщение.
Траг мрачно сви устни.
— Да се надяваме, че сте го направили, във ваш интерес е, защото това много ще промени отношението ни към вас.
— Можете да звъннете и да проверите — заяви Фулда.
— В такъв случай това е единственият наистина умен ход, който сте направили до този момент — отсече Траг.
Мисис Фулда се появи от кухнята, като се усмихваше притеснено.
— Добро утро, лейтенанте. Аз съм мисис Фулда. Точно правя кафе за господата и може би и вие ще…
— Ще го изпия всичкото — прекъсна я Траг. — Господата си тръгват. Те могат да си изпият кафето и в някое барче.
Тя се усмихна неопределено, сякаш бе чула шега.
— Съвсем сериозно говоря — заяви Траг. — Фулда, какво правеха те тук?
— Ами просто ми зададоха няколко въпроса.
— Чудесно! — Траг седна. — Сега аз ще науча отговорите и ще ви задам още няколко въпроса, които те не са могли да предвидят. И повярвайте ми, тези именно въпроси ще бъдат от значение.
13
Със сутрешната поща пристигна и писмото от Морис Албърг, придружено с чек за хиляда долара. Както Мейсън изтъкна с раздразнение пред секретарката си обаче, писмото съвсем не беше образец на яснота. В него просто се казваше:
„Уважаеми мистър Мейсън,
Сигурно си спомняте за коженото палто. Искам да представлявате мен и момичето в тази история. Прилагам хиляда долара за хонорар и ще има още, ако е необходимо.
Бързам.
Мейсън ядосано забоде пръст в писмото.
— Да го представлявам в „тази история“… Толкова общо е казано, че може да включи всяко престъпление от Наказателния кодекс.
— И сигурно го включва — добави Дела Стрийт.
В три и половина следобед измореният и измъчен Пол Дрейк почука по уговорения начин в частната кантора на Мейсън.
Дела Стрийт му отвори. Дрейк се отпусна в голямото меко кресло, протегна се, прозя се, поклати глава и въздъхна:
— Не мога повече, Пери.
Мейсън се засмя.
— Просто си загубил тренинг, Пол. Напоследък не си работил достатъчно за мен. Необходими ти са още няколко безсънни нощи, за да влезеш във форма.
— Всъщност, Пери — призна Дрейк, — едно време можех да съм в движение цяла нощ и на следващия ден, и пак да съм съвсем бодър. Сега на моменти се чувствам капнал.
Мейсън само се усмихна.
— Ами шефът — обади се Дела Стрийт. — Тази сутрин трябваше да се справи с милион проблеми и…
— А, той ли? — прекъсна я Дрейк. — Изобщо не е необходимо да се тревожиш за него. Той е същинско динамо. Произвежда енергия по-бързо, отколкото което и да е човешко същество би могло да я изразходи. Само ако имаше някакъв начин да включим в него кабел, щяхме да забогатеем, като продаваме излишната енергия на изпаднали милионери.
— Какво друго те безпокои освен тези глупости? — попита Мейсън.
— Онова момиче — Минърва Хамлин.
— Какво е направила?
— Преди петнайсет минути позвъних в тях и поръчах на майка й да й предаде да ми се обади веднага щом се събуди.
— И?
— Не си била вкъщи.
— Продължавай.
— Била в Управлението на полицията. Майка й — сега внимавай, Пери, — майка й ми каза, че преди около половин час я извикали да разпознае някого.
Мейсън подсвирна.
— Това означава ли, че са хванали Дикси Дейтън? — попита Дела Стрийт.
— Много неща може да означава — рече Мейсън, като бутна назад стола си и стана. — По дяволите, Пол, тази работа не ми харесва.
Адвокатът закрачи из кантората.
— И на мен не ми харесва.
— При нормални обстоятелства тя не би ли ти се обадила, най-малкото да ти съобщи за какво са я повикали?
— Зависи какво разбираш под „нормални обстоятелства“, Пери. Тя е от онези самонадеяни жени, които дават ясно да се разбере, че не търпят никакви глупости. Беше толкова доволна от себе си, че повлия и на мен.