— Да.
— Откъде знаеш, че Файет е бил убит с този пистолет?
— От полицаите.
— Кога разбра?
— Преди около петнайсет минути. Затова съм тук. Правиха балистична проба. Щом получиха резултатите, ме бутнаха в затвора и му позволиха да ви се обадя.
— Откога имаш този пистолет?
— Там е проблемът — от убийството насам.
— Разкажи ми цялата история.
— Откъде да започна?
— Започни от началото, от самото начало.
— Вече казах за Том Седжуик…
— Остави го него сега. Разкажи ми за Дикси, ама всичко.
— Том и Дикси…
— Женени ли са?
— Ами така се получи, мистър Мейсън… Том беше женен преди. Имаше трудности с развода. Не можем да ги обвиняваме с Дикси…
— Не дрънкай глупости — сряза го Мейсън. — следното, което ме интересува в момента, е техният морал. Ако са женени, не могат да свидетелстват един срещу друг. Ако не са…
— Не са.
— Добре, разкажи ми за Дикси. За времето след завръщането й.
— Ами нито Том, нито Дикси се бяха обаждали. Бях изплашен до смърт. Убийство на полицай, мистър Мейсън! Знаете какво означава това. И изведнъж Дикси пристига в ресторанта. Трябваше да се подпра на масата. Краката ми се подкосиха. Тя ме погледна студено, за да ме предупреди да се отнасям към нея като към непозната. След това каза, че търси работа.
— Е?
— Дадох й работа. Налагаше се. Том беше без пари, болен. И в опасност. Полицията не знаеше за Дикси.
— Дикси Дейтън истинското й име ли е?
— Дикси, да, първото й име. Но другото, разбира се, не.
— И номерът на социалната й осигуровка ли беше подправен?
— Да.
— А коженото палто?
— Много съжалявам за него. Тя ми го беше оставила и аз го увих и пъхнах в един шкаф. Не се сетих за молците. Мислех за себе си. Тя можеше да ми навлече неприятности и ме беше страх. Скрих го никой да не го вижда. Тя се върна. Поиска си палтото. Извадих го… нали го видяхте.
— Тя какво каза?
— Нищо. Започна да го носи. Все плачеше, когато си мислеше, че не я виждам.
— Защо се е върнала?
— Том е болен от туберкулоза. Живееха на север, в Сиатъл. През зимата там вали и е студено. Том не можел да издържа повече. Дикси решила да се върнат. Тук можели и да отърват кожата, но той със сигурност щял да умре, ако останел там. Дикси е пълна с разни идеи. Като си втълпи нещо, не можеш да й го избиеш от главата. Според моя лекар в Сиатъл е влажно през зимата, но хората там живеят дяволски дълго. Дикси смята, че Том ще умре, ако изкара още една зима там. Може да е права. Може и да греши. За себе си навярно е права. Наумила си, че всичко се е оправило и никой няма да разбере, ако се върнат. Скрила добре Том. Дикси е дяволски умна, много способна жена… Чудо!
— Не е била достатъчно умна, за да се предпази от…
— А, разбира се, Файет. Той знаеше за Дикси за разлика от полицията. Файет сигурно е наблюдавал ресторанта ми. Полицията — не, но той — да.
— Кой точно е Файет? — попита Мейсън.
— Файет — обясни Албърг — събираше подкупите. Никога не съм му виждал физиономията. Знам го по име. Дикси отишла да обслужи някакви клиенти. Видяла го седнал сам на маса. За малко не припаднала… Файет е способен да извърши убийство. Бил казал на Том, че ако някога се върне и го призоват пред съда, това ще е краят му…
— И Дикси избягала през задния вход.
Албърг кимна.
— Естествено. Помислила, че ще я измъчват, за да я накарат да каже къде е Том.
— Проклет да съм, ако разбирам нещо — рече Мейсън. — Щом е имало човек, на когото са давали подкупи, сигурно стотици бунаци са плащали и…
— Но имаше само едно убийство на полицай, мистър Мейсън. Аз нищо не мога да докажа. Дикси също. И двамата смятаме, че Файет е убил онзи полицай. Може би, ако Том се върне и наеме добър адвокат… О, по дяволите!
— Добре — настоя Мейсън, — давай нататък, разкажи ми какво се случи.
— Какво се случи ли? — възкликна Албърг. — Какво ли не. Както си седях мирно и тихо, всичко се стовари върху главата ми. Дикси заяви, че никой не знаел за връщането на Том и никога нямало да открият къде е той. След това те я причакаха. Тя избяга и за малко да я убият. Дойдоха полицаите. Те не знаеха, че Том ми е полубрат, но усетиха, че става нещо. Не знаеха коя е Дикси, но щяха да разберат. Започнах да се укривам. В един бар имам приятел. Той би скрил по всяко време. Дикси знаеше мястото. Обади ми се там. Казах й да се скрие. Аз самият се криех. Беше ужасно.
— Продължавай.
— После в ресторанта се обадила някаква жена. Казала на касиерката, в която имам доверие, че иска да ми предаде някакво съобщение. Касиерката е умна. Помолила я да предаде съобщението. И онази рекла да позвъня на някакъв номер и да търся Милдред.