Останалите клиенти обръщаха любопитно глави Разговорите в ресторанта заглъхнаха, докато накрая всички открито наблюдаваха малката драма, която се разиграваше на масата. Мейсън докосна ръката на Дела Стрийт.
— Забележи самотния мъж, който яде пържолата си — прошепна той. — Добре го разгледай.
— Не разбирам, кого?
— Онзи, набития, с решителното изражение. Седи на маса съвсем сам. Има доста гъсти вежди, остра черна коса и…
— Да, да, виждам го. Е?
— Забеляза ли как яде?
— Какво толкова има?
— Яде пържолата си като автомат — отбеляза Мейсън, — преглъща храната колкото е възможно по-бързо. Челюстите му дъвчат припряно, но ножът и вилицата му работят с отмерен ритъм. Иска да приключи с вечерята. Забележи, че той е един от малкото хора, които не обръщат абсолютно никакво внимание какво става на масата, където полицаите разпитват онези тримата.
Дела Стрийт кимна.
— При това седи на около три метра от нея. Би могъл да чуе какво се говори, ако иска, ала той просто си седи и яде. Виж как се движат челюстите му. Забележи как яде с постоянно темпо. Старае се да не стане ясно, че бърза, но не му се ще да си остави храната и да излезе, а съм сигурен, че изгаря от нетърпение да се махне.
— Наистина лапа като хала — съгласи се Дела Стрийт.
Те наблюдаваха мъжа в продължение на няколко секунди.
— Неговото присъствие означава ли нещо? — попита Дела Стрийт.
— Да.
— Какво?
— Деветдесет процента съм сигурен, че полицията действа прибързано — каза Мейсън.
— Не разбирам.
— Ами помисли си. Келнерката напълва три чаши със студена вода, взема три порции масло, стига до помощната маса близо до кухнята и хуква да бяга.
Дела Стрийт кимна.
— Значи — продължи Мейсън, — когато е излязла от кухнята, тя е знаела, че трябва да обслужи трима души на масата.
— Естествено — засмя се Дела Стрийт. — Три чаши вода и три порции масло означават, че на масата има трима души.
— И какво става? — попита Мейсън.
— Не виждам нищо неправилно в теорията на полицията — намръщи се Дела Стрийт. — Когато е огледала по-добре хората на масата, тя познала един от тях или и тримата и нещо я е изпълнило с такъв ужас, че веднага е побягнала.
— А как е разбрала, че на масата има трима души, които трябва да бъдат обслужени?
— Сигурно ги е видяла, когато е отивала за чашите с вода.
— Откъде ги е видяла?
— Ами… Вероятно… Вероятно ги е видяла да влизат.
— Точно така. Не е могла да ги види от кухнята.
— Но е могла да ги види, когато е излязла от кухнята, носейки поръчката на някоя друга маса.
— Всичките й маси са наблизо — посочи Мейсън. — Ето там са — и четирите една до друга. Значи, ако за първи път е видяла тримата, докато е обслужвала някоя от другите маси, това означава, че е била близо До тях.
— А, ясно — рече Дела. — Значи смяташ, че не е избягала, защото е видяла тримата отблизо, когато е излизала от кухнята.
— Така е според полицията, но фактите не подкрепят теорията й.
Дела Стрийт кимна.
— Следователно — продължи Мейсън — защо да не предположим, че онези тримата изобщо не са й направили впечатление, че ги е видяла на входа, когато е носила поръчката на друга маса, че когато се е върнала в кухнята, е взела таблата, сложила е върху нея три чаши с вода и три порции масло и е тръгнала към масата. И едва тогава е забелязала някой, който току що се е появил и който наистина е означавал нещо за нея.
— Имаш предвид мъжа, който яде пържола?
— Много възможно да е бил мъжът, който яде пържола. При положение, че едно момиче побягва в ужас през задната врата на ресторанта, по-близко до ума е, че се е изплашило от един човек, който я е наблюдавал, отколкото от компания, погълната от собствените си проблеми и разговори. Ето защо — продължи Мейсън — в такъв случай този, който изведнъж стане от масата, без да дояде храната си, ще предизвика подозрение у полицията.
Дела Стрийт кимна.
— От друга страна, ако този човек набързо изгълта храната си, то полицията пак може да го заподозре.
Дела отново кимна.
— Следователно — заяви Мейсън, — ако човекът, който е причината за бягството на Дикси Дейтън, е видял, че полицията води разпит в ресторанта, той би направил опит да се измъкне колкото е възможно по-бързо, без по някакъв начин да предизвика подозрения. Ето защо, Дела, трябва да обърнем внимание на този човек, който се храни с такава отмерена бързина. Нека да видим дали ще си поръча десерт, или ще изпие втора чаша кафе. Ако погледне часовника си и се държи така, като че ли има среща, ако небрежно повика келнерката, плати сметката си и не дочака рестото…