— Чудесна позиция! — възкликна Мейсън.
— Чакай малко. Още не си чул и половината — продължи Дрейк. — Започнах да споря с нея, но тя отсече: „Решението ми е окончателно, мистър Дрейк. Оставката ми влиза в сила веднага и започвам работа в една от окръжните служби с по-голяма заплата. При мен има един човек, който иска да разговаря с вас…“ Той се обади — репортер от някакъв вестник. Искаше да коментирам случая. Чу какво му казах.
— Чух какво му каза — отбеляза Дела Стрийт.
— Трябваше да чуеш какво си мислех — рече Дрейк и бързо добави: — Не, всъщност не трябваше.
— Е, сега можем да направим само едно — заяви Мейсън. — Налага се да участвам в предварителното следствие и да използвам всеки възможен трик, за да напипам слабото място в доказателствата на обвинението. Страхувам се, че в момента защитата няма никакъв шанс.
17
Хамилтън Бъргър, едрият, издут като бъчва в гърдите областен прокурор, който се обличаше така, че да подчертава мазното си достойнство, напълно съответстващо на духа на изпълняваната от него длъжност, се надигна веднага щом заседанието беше открито, и заяви:
— Бих искал да направя някои предварителни забележки, господин съдия.
— Добре — прие съдията Ленъкс.
— Възразявам срещу участието на Пери Мейсън като адвокат на обвиняемите по делото. Смятам, че съдът трябва да го лиши от правото на защитник.
— На какво основание?
— Мистър Мейсън е призован като свидетел на обвинението. Очаквам да бъде извикан и разпитан като такъв.
— Мистър Мейсън е свидетел на обвинението? — усъмни се съдията Ленъкс.
— Да, господин съдия.
— Това е доста странно, защитникът да…
— Въпреки всичко, господин съдия, аз проучих внимателно юридическите постановки — прекъсна го Хамилтън Бъргър — и мистър Мейсън е съвсем пълноправен свидетел. Главно на него разчитам да установя една много важна връзка във веригата от доказателства. Очаквам да се яви като мой свидетел. Той е призован и следователно е необходимо да даде показания по делото. Мога да уверя съда, че го смятам за изключително важен свидетел.
— Бяхте ли призован, мистър Мейсън? — попита съдията Ленъкс.
— Да, господин съдия. Получих призовка.
— А се явявате и като защитник на двамата обвиняеми?
— Точно така.
— Господин съдия — отново заговори Хамилтън Бъргър, — ще водя делото едновременно срещу Морис Албърг и Дикси Дейтън въз основа на обвинение в предумишлено убийство и очаквам да докажа, че те не само са кроили планове да причинят смъртта на Джордж Файет, но са предприели и открити действия за изпълнението на тези планове и действително са убили Джордж Файет. Аз самият не храня особено добри чувства към убития. Неговото досие, както вероятно обвиняемите ще се опитат да изтъкнат, не е на достоен за уважение гражданин, а по-скоро е изпъстрено със случаи, които са в разрез със закона. Има също така периоди от време, в които не знаем къде е бил и какво е правил. Твърде вероятно е обвиняемите да са очаквали от Файет да ги изнудва във връзка с друго едно престъпление, което, естествено, господин съдия, е съвсем отделно и независимо от настоящия случай, като се изключат известни доказателства, изясняващи мотивите.
— Разбира се, господин областен прокурор, известен е фактът, че не могат да се приемат доказателства от друго престъпление. Обвиняемите са призовани да отговарят по едно обвинение и…
— И за това правило, господин съдия — твърдо и категорично го прекъсна Хамилтън Бъргър, — важи добре известното изключение, че когато доказателствата за мотива са свързани с друго престъпление, те са напълно приемливи.
— Винаги съм прилагал стриктно това правило в този съд — заяви съдията Ленъкс. — Смятам, че от време на време има тенденция да се злоупотребява с него. Доста често, като претекст да се доказват мотивите, или се търси прилика с подобно престъпление, или се цели да се създаде предубеждение към обвиняемия.
— Разбирам, господин съдия, но когато чуете доказателствата по това дело, ще се уверите, че то отговаря на всички изисквания за прилагане на изключението и обвинението е в пълното си право да предостави доказателства от друго престъпление — убийство на полицай при…
— Още едно убийство?! — прекъсна го съдията Ленъкс.
— Да, господин съдия.
— Извършено от двамата обвиняеми?
— Не, господин съдия. От обвиняемата Дейтън. Тя е замесена в убийството на един млад полицай и именно опитите й да прикрие връзката си с това престъпление са довели до второто убийство… Възможно е Джордж Файет да я е изнудвал.