— Хм, интересна ситуация — съгласи се съдията Ленъкс. — А сега да започнем да разискваме нещата по реда им. Вие възразявате срещу участието на Пери Мейсън като защитник на обвиняемите?
— Да, господин съдия.
— Какво е вашето мнение, мистър Мейсън?
— Смятам, че това не го засяга — отвърна Мейсън рязко.
Съдията Ленъкс поруменя.
— Нямам намерение да проявявам неуважение към съда — добави Мейсън. — Аз ще си върша моята работа, а областният прокурор да си гледа неговата.
— Това нарушава съдебната етика — възропта Бъргър.
— Вие си гледайте вашата етика, а аз ще имам грижа за своята — отсече Мейсън.
— Хайде, хайде, господа — намеси се съдията Ленъкс. — Без лични обиди по време на делото. Мислите ли, господин областен прокурор, че мистър Мейсън трябва да бъде лишен от правото да се яви като защитник?
— Мисля, че той трябва сам да се откаже.
— Има ли някакъв конкретен закон в този смисъл?
— Това е въпрос на добър вкус и етика.
— Ще обсъждаме етиката, когато му е времето и мястото — рече Мейсън. — А що се отнася до добрия вкус, и аз имам някои забележки. Преценете сам, господин съдия: в присъствието на представител на пресата областният прокурор повлиява на една млада жена, моя свидетелка, да напусне работата си и да отправи по телефона обвинение срещу работодателя си, че я е подтиквал да лъжесвидетелства, и подкупва тази жена да предприеме такава стъпка, като предварително урежда да й бъде предложена работа в една от окръжните служби с по-голяма заплата…
— Протестирам срещу думата „подкупва“ — прекъсна го Хамилтън Бъргър.
— Моля да ме извините — каза Мейсън с подчертан сарказъм. — Може би по-правилно е да кажа, че сте я принудили да предприеме такава стъпка?
— Нищо подобно — възрази Хамилтън Бъргър. — Всичко, което тя е извършила, е било по нейно собствено желание и воля.
— Вие сте й уредили работата в окръжната служба, преди тя да вдигне телефона и да си подаде оставката — настоя Мейсън.
— Глупости! — възкликна Хамилтън Бъргър.
— Отречете го — предизвика го Мейсън.
— Не е необходимо.
— Не смеете.
Съдията Ленъкс удари с чукчето по масата.
— Господа, не разбирам защо спорите. Не съм чел какво пишат вестниците за този случай, но очевидно защитникът и обвинителят се държат язвително. Моля да се въздържате. Настоявам двете страни да се ограничат само върху разглеждането на делото. Продължете, господин областен прокурор, и извикайте първия си свидетел, а съдът ще реши въпросите по реда им.
— Аз определено възразявам срещу явяването на мистър Мейсън като защитник по делото.
— Има ли закон, който да ме лишава от това право? — попита Пери Мейсън.
— Както изтъкнах вече пред съда, това е въпрос на етика.
Мейсън се обърна към съдията Ленъкс:
— Ако областният прокурор иска да влезе в ролята на арбитър на добрия вкус и етика, аз твърдя, че предложението за нова работа с цел да накара една млада жена да напусне предишния си работодател и публично да обвини…
— Няма да се занимаваме с този въпрос, мистър Мейсън — спря го съдията Ленъкс, — а що се отнася до съда, господин областен прокурор, мистър Мейсън не може фактически да бъде лишен от правото на защитник. Ако сте го призовали като свидетел и бъде извикан като такъв, той ще трябва да даде показания. Застане ли на свидетелското място, ще бъде разпитван като всеки друг свидетел. А сега започнете с излагането на вашите доказателства.
— Много добре, господин съдия — кимна Хамилтън Бъргър. — Моят пръв свидетел ще бъде лекарят, извършил аутопсията.
Бързо, като в калейдоскоп, премина поредицата от обичайните за такива случаи свидетели и Хамилтън Бъргър изграждаше основата на обвинението си в убийство — намирането на трупа на Джордж Файет, естеството на раната, изваждането на куршума, характеристиката му, установена под микроскоп, за да може по-късно да се идентифицира оръжието, от което е бил изстрелян.
— А сега да се извика Карлайл Е. Мот.
Мот застана на свидетелското място и областният прокурор го представи като експерт по огнестрелни оръжия и балистика.
— Мистър Мот, моля да спрете вниманието си на куршума — веществено доказателство номер едно. Той е бил идентифициран като фаталния куршум, причинил смъртта на Джордж Файет. Искам да ви попитам дали сте го изследвали.
— Да.
— Под микроскоп?
— Да, сър.
— Направихте ли снимки на куршума?
— Да, сър.
— Успяхте ли да определите вида на оръжието, от което е бил изстрелян?
— Да.
— Какво е било то?
— Същото, което държа в ръката си. „Смит и Уесън“, специален полицейски модел, трийсет и осми калибър, със седем и половина сантиметрова цев.