Случаят с палтото от визон

— Моля пистолетът да бъде приет като веществено доказателство номер две — каза Хамилтън Бъргър.

— Не възразявам — обади се Мейсън.

— Имате думата за въпроси — каза рязко Бъргър.

— Нямам въпроси — заяви Мейсън.

Изненадан, Хамилтън Бъргър измърмори, без да се усети:

— Нима няма да го попитате за… — Но внезапно млъкна, осъзнал какво прави.

— Да се извика следващият свидетел — нареди съдията.

Проявявайки раздразнението си, Хамилтън Бъргър посочи следващия свидетел — полицая, арестувал Морис Албърг, когато излизал от таксито пред кантората на Мейсън. Той даде показания, че е извършил ареста и е намерил у Морис Албърг същия пистолет, от който бил изстрелян куршумът, причинил смъртта на Джордж Файет.

— Ваш ред е за въпроси — подкани защитата Бъргър.

— Откъде знаете, че пистолетът е същият? — обърна се Мейсън към полицая.

— Взех номера на оръжието, сър.

— Записахте ли го някъде?

— Разбира се.

— Къде?

— В бележника, който винаги нося със себе си.

— Знаете ли кой е номерът?

— Разбира се.

— Можете ли да ни го кажете?

— Да, сър. Ес шейсет и четири хиляди осемстотин и пет.

— През цялото време сте го помнили наизуст?

— Да, сър.

— Тогава не е имало нужда да го записвате, нали?

— Записах го за по-сигурно.

— И това е същият номер, който сте записали?

— Да, сър.

— Възможно е да помните, че това е същият номер, който е върху оръжието, но откъде знаете, че точно него сте записали в бележника си?

— Малко преди да дойда в съда, погледнах в бележника си, за да бъда сигурен.

— Значи не сте били сигурен?

— Е, просто взех предпазни мерки да не допусна грешка.

— Сутринта на трети ли арестувахте Морис Албърг?

— Да, сър. Около девет часа.

— Тогава ли взехте пистолета от него?

— Да, сър.

— Кога записахте номера в бележника си?

— Вече ви казах. Това е номерът на пистолета. Записах си го, за да не стане грешка.

— Когато арестувахте Морис Албърг ли?

— Приблизително, да.

— Какво значи „приблизително“?

— Почти по същото време.

— Пет секунди след като извършихте ареста?

— Разбира се, че не.

— Колко секунди?

— Не мога да отговоря. Не измервам времето този начин. Това е номерът на пистолета, който взех обвиняемия Морис Албърг.

— Какво направихте с пистолета?

— Сложих го в джоба си като доказателство.

— А после?

— Предадох го на областния прокурор, който на свой ред го даде на експерта по балистика Карлайл Е. Мот.

— И по предложение на Мот ли записахте номера в бележника си? — попита Мейсън съвсем непринудено.

— Точно така.

— В момента, в който той получи пистолета ли?

— Не, след като го върна на областния прокурор заедно с доклада си. Каза, че ще е необходимо пистолетът да бъде идентифициран във всяка фаза на делото.

— Значи записахте номера на пистолета, който ви предаде Мот?

— Ами пистолетът беше същият.

— Откъде знаете?

— Познавам го.

— Какви отличителни знаци точно върху този пистолет ви дадоха възможност да не го сбъркате е който и да е „Смит и Уесън“ от същия калибър и модел?

Свидетелят замълча.

— Не можете ли да отговорите?

— Ако погледна пистолета — каза тон, — мисля, че ще мога.

— Разбира се — заяви Мейсън саркастично, — ще го вземете и ще почнете да го въртите из ръцете си с надеждата да намерите някоя драскотина или друг белег. Кажете ми сега какви отличителни знаци имаше върху пистолета.

За минута полицаят помълча смутено, после отговори:

— Не мога да си спомня.

Съдията се обърна към объркания свидетел:

— Вие взехте някакъв пистолет от обвиняемия Албърг, нали?

— Да, сър.

— И го предадохте на областния прокурор?

— Да, сър.

— Който на свой ред го предаде на експерта по балистика?

— Да, сър.

— И малко по-късно, когато експертът по балистика върна оръжието на областния прокурор заедно с доклад, че от това оръжие е бил изстрелян смъртоносният куршум, експертът по балистика заяви, че сигурно е необходимо пистолетът да бъде идентифициран, за да се приеме като доказателство?

— Да, сър.

— И тогава ви попитаха дали бихте могли да разпознаете пистолета. Така ли?

— Общо взето, така.

— Така ли е, или не?

— Мистър Мот предложи да запиша номера в бележника си.

— И вие извадихте бележника и записахте номера?

— Да, сър.

— А после разговаряхте относно характера на показанията ви?

— Не, не тогава. Това стана по-късно.

— Извикайте следващия си свидетел — ледено нареди съдията Ленъкс на Хамилтън Бъргър. — Този е свободен.