Случаят с палтото от визон

Бъргър се подготви за нова атака:

— Следващият ми свидетел ще бъде Артър Лерой Фулда.

Фулда застана на свидетелското място, закле се и даде показания за разговора си с Морис Албърг, за инсталирането на звукозаписната апаратура в хотел „Кимънт“, за чутите разговори и направените записи. Свидетелят идентифицира шест диска, обясни как се зареждат и как се сменят сами, така че разговорът да се записва без прекъсване.

— А сега, господин съдия, моля тези дискове да бъдат приети като доказателство — заяви Хамилтън Бъргър.

— Бих желал накратко да разпитам свидетеля точно по този въпрос.

— Добре — съгласи се съдията Ленъкс. — Започвайте.

— Откъде знаете, че това са същите дискове, които са били оставени в хотелската стая?

— Всъщност, мистър Мейсън, мога да свидетелствам само за първия. Що се отнася до другите, знам само, че приличат на онези, които бях заредил? Съобщиха ми, че са били взети от хотелската стая, в която бях оставил апаратурата си.

— Това е всичко — каза Мейсън. — Нямам възражения срещу приемането на записите.

— Както разбирам, имате предвид само първия? — обади се съдията Ленъкс.

— Не, всичките — каза Мейсън. — Приемам, че мога да се доверя на свидетел, който е така искрен. Щом той смята, че дисковете са същите, аз съм съгласен да бъдат приети при условие, че ще имам право да възразя срещу всеки записан разговор, който би се оказал от некомпетентно, неуместно и несъществено естество, но самите записи могат да бъдат приети като доказателство.

Съдията Ленъкс се усмихна:

— Много приятно е, че защитата и свидетелят проявяват такава откровеност. Добре, записите ще бъдат приети, като доказателствен материал.

— А сега във връзка с тези записи — подхвана Хамилтън Бъргър! — Там има един разговор, в който обвиняемата Дикси Дейтън надълго и нашироко обяснява на Пери Мейсън, че другият подсъдим Морис Албърг е отишъл да убие Джордж Файет. Бих искал съдът да изслуша този разговор и да обърне внимание на факта, че мистър Мейсън е получил тези сведения и не е направил абсолютно нищо. Не се е свързал с полицията. Не е…

— Да не се опитвате да изкарате, че и аз съм замесен? — прекъсна го Мейсън.

— Вие критикувахте методите, чрез които водя това дело — заяви Бъргър. — Искам съдът точно да разбере какво се е случило.

— Тогава го направете с доказателства, а не с изявления — сряза го Мейсън.

— Не отричате, че такъв разговор е записан, нали?

— Отричам Дикси Дейтън да ми е казвала когато и да било, че другият обвиняем — Морис Албърг — възнамерява да убие Джордж Файет.

— Но записът е тук. Можете да чуете гласа й.

— Откъде знаете, че това е нейният глас? — попита Мейсън.

— Сигурен съм, че е.

— Тогава застанете на свидетелското място и дайте показания, а аз ще ви разпитам, така че съдията да може сам да си състави мнение относно вашето предположение, че това е същата личност.

— Не е необходимо — възрази Бъргър. — Мога да го постигна и по друг начин.

— Ами хайде, направете го.

— Моят следващ свидетел — заяви Бъргър — ще бъде мис Минърва Хамлин… Мис Хамлин, моля, елате и се закълнете.

Минърва Хамлин се запъти към свидетелското място с вид на млада жена, която се старае да създаде впечатление, че е енергична и делова. На въпросите на Бъргър тя отговаряше с кратки, точни и ясно изговорени думи и разказът й без съмнение впечатли съдията Ленъкс.

Тя описа създалата се необикновена ситуация: как дежурството й в агенцията било прекратено, за да отиде незабавно в хотел „Киймънт“, разказа за уговорката й с Пол Дрейк да му сигнализира с фенерче, когато въпросната млада жена тръгне към изхода, за това как изиграла ролята на камериерка от хотела и за времето, което прекарала, наблюдавайки стая 721, за да види кой ще излезе оттам.

— И накрая — попита Хамилтън Бъргър — някой все пак излезе от тази стая, така ли?

— Да, сър.

— Мъж или жена?

— Жена.

— Имахте ли възможност да я огледате?

— Именно това беше задачата ми.

— Така не отговаряте точно на въпроса ми — посочи Хамилтън Бъргър. — Видяхте ли…

— Да, видях я.

— Внимателно ли я огледахте?

— Да, сър.

— И видяхте как тази жена излезе от стая седемстотин двайсет и едно?

— Да, сър, видях я.

— Коя беше тя?

— Мис Дикси Дейтън, една от обвиняемите по това дело.

— Бихте ли я посочили?

— Ето, тази.

— В протокола не се вижда кого посочвате. Мога ли да помоля обвиняемата мис Дейтън да стане?

— Станете — каза Мейсън.

Дикси Дейтън стана.

— Същата жена ли е?

— Да, същата.

— Моля, запишете в протокола — каза Хамилтън Бъргър, — че беше разпозната жената, която стана, а жената, която стана, е Дикси Дейтън, една от обвиняемите по това дело.